Хапвате твърде много и затова дебелеете? Или храните, които приемате са виновни за повечето килограми? Според едно изследване, публикувано неотдавна в американския Журнал за клинично хранене, не количеството, а видът на храната са решаващи за теглото на човек и за това дали ще надебелее.
Това напълно обяснава защо, въпреки призивите да ядат по-малко и да се движат повече, 40% от американците имат наднормено тегло, според една статистика, разпространена от Центъра за контрол и превенция на болестите. Това ги излага на по-висок риск от сърдечни болести, инсулт, диабет тип 2 и някои видове рак.
Старото разбиране, че колкото повече ядем, толкова повече пълнеем, се базира на т. нар. „модел на балансиране на енергията“. Според него наддаването на тегло е причинено от получаването на повече енергия, отколкото можем да изразходим.
Последното изследване на 17 международно признати учени, клинични изследователи и експерти обаче е категорично – този модел не ни помага да разберем биологичните причини за трупането на килограми. Затова експертите се връщат към т.нар. „въглехидратно-инсулинов“ модел, известен още от началото на миналия век. Според него причината за наднорменото тегло не се крие в количеството храна, което поемаме, а във вида й. Ако ядем храни с висок гликимичен товар, това предизвиква хормонален отговор от страна на организма и фундаментална промяна на метаболизма. То от своя страна води до трупането на мазнини, покачване на тегло и в крайна сметка – наднормени килограми, припомня водещият автор на изследването д-р Дейвид Людвиг, ендокринолог в детската болница в Бостън и професор по медицина в Харвард.
Учените обясняват, че когато ядем преработени въглехидрати, тялото увеличава секрецията на инсулин и подтиска тази на глюкагон. Това сигнализира мастните клетки да съхранят повече калории и води до намаляване на калориите, които захранват мускулите и други активни тъкани. Мозъкът започва да мисли, че тялото не е получило достатъчно енергия и това засилва чувството за глад. В опит да съхрани гориво, метаболизмът се забавя. Така ние оставаме гладни, въпреки че продължаваме да дебелеем. Затова трябва да имаме предвид не само колко ядем, но как храната, която ядем се отразява на нашите хормони и метаболизъм. Ако мислим, че всички калории, които поемаме са еднакви за тялото, значи пропускаме доста съществена част от пъзела, предупреждават авторите на новото изследване.
Всъщност въглехидратно-инсулиновият модел не е нов. Той има своите корени в началото на миналия век. Но перспективата, предложена сега, е една от най-разбираемите формули на този модел, смятат от американското Общество по хранене. Според експертите то ще помогне за по-ефектевно дълготрайно управление на епидемията от наднормено тегло, заляла голяма част от света.
„Вместо да караме хората да ядат по-малко – нещо, което очевидно не работи в дългосрочен план, въглехидратно-инсулиновият модел ще им обърне внимание, че е важно какво ядат. Намаляването на консумацията на бързи въглехидрати, ще намали желанието на организма да съхранява мазнини и така ще помогне за намаляване на теглото, без глад и подлагане на лишения“, смята д-р Лудвиг.
Авторите препоръчват да се напряват нови изследвания на двата модела и да се създаде цялостен модел, който напълно отговаря на реалностите и може да управлява проблема с наднорменото тегло, който е един от най-големите врагове на доброто здраве.