Изкуствените подсладители – колко вредни могат да бъдат

Има ли мярка за сладост? Добър въпрос! Най-вероятно всеки човек сам, емпрично „измерва“ в процеса на ядене колко е сладка храната, която хапва, както и колко по-сладка иска да бъде. За да постигнат по-висока сладост, но на по-ниска цена, много производители на храни и напитки предпочитат да използват изкуствени подсладители.

Едно изследване на учени от Израел, цитирано неотдавна от онлайн изданието Times of Israel, обаче предупреждава, че изуствените подсладтели могат да причинят „срив в комуникацията“ между бактериите, които естествено живеят в стомашно-чревния ни тракт. Това потенциално може да повиши риска от наднормено тегло, диабет и храносмилателни проблеми.

Да започнем с това, че не всички бактерии и микроби, които се намират в нашия организъм, са лоши. Много чревни бактерии помагат на хората да са здрави. За да направят това обаче, те трябва да водят „мирно съвместно съществуване“ и да се намират в подходящ баланс. Това отчасти се постига чрез „комуникационен механизъм“, който бактериите използват. Този механизъм им позволява да открият къде каква е „концентрацията“ на микроби и чрез саморегулиране да въздействат на своето собствено „поведение“.

„Изкуствените подсладители нарушават тази комуникация. Това е индикатор, че могат да създадат проблем в дългосрочен план“, казва д-р Карина Голберг, ръководител на проучването, публикувано в престижния международния журнал за молекулярни науки. Изкуствените подсладители широко се използват в хранителната индустрия. Многобройни изследвания са изразявали безпокойства за здравето, свързани с тях, но според Голдберг тъкмо това изследване идентифицира как точно подсладителите могат да ни засегнат.

Екипът изложил в лабораторни условия бактерии на въздействието на одобрени подсладители. За целта били използвани „светлинно подсилени“ микроби, чието излъчване намалява, ако бактериална комуникация прекъсне. Изследването установява, че 3 от най-често използваните подсладители – захарин, аспартам и сюкралоза, спъват бактериалната комуникация. По-малко използвани подсладители не показват този ефект.

„Това, което открихме е, че най-често използваните подсладители се намесват между комуникацията на бактерии, които регулират важни функции в тялото и когато това се случи, те не могат да се държат като „общество“, казва д-р Голберг, цитирана от Times of Israel. Според нея, когато се нарушава бактериалната комуникация, се нарушава и естественият баланс на бактериите в стомашно-чревния тракт, което може да доведе до проблеми с храносмилането и увеличава риска от наднормено тегло и диабет тип 2, както и да причини други здравословни проблеми.

След това изследване производителите трябва да започнат по-добре да описват какво съдържат продуктите и колко подсладители има в тях, за да може консуматорите да правят по-информирани избор, смята проф. Ариел Кушмаро от екипа, направил проучването. „Много малко са етикетите с акуратно описание на изкуствените подсладители в продуктите. Това прави трудно да се разбере колко съдържа един продукт. Нашето изследване трябва да принуди хранителната индустрия да преоцени използването на изкуствени подсладители“, смята проф. Кушмаро.