in

Изкуствените подсладители – колко вредни могат да бъдат

Има ли мярка за сладост? Добър въпрос! Най-вероятно всеки човек сам, емпрично „измерва“ в процеса на ядене колко е сладка храната, която хапва, както и колко по-сладка иска да бъде. За да постигнат по-висока сладост, но на по-ниска цена, много производители на храни и напитки предпочитат да използват изкуствени подсладители.

Едно изследване на учени от Израел, цитирано неотдавна от онлайн изданието Times of Israel, обаче предупреждава, че изуствените подсладтели могат да причинят „срив в комуникацията“ между бактериите, които естествено живеят в стомашно-чревния ни тракт. Това потенциално може да повиши риска от наднормено тегло, диабет и храносмилателни проблеми.

Да започнем с това, че не всички бактерии и микроби, които се намират в нашия организъм, са лоши. Много чревни бактерии помагат на хората да са здрави. За да направят това обаче, те трябва да водят „мирно съвместно съществуване“ и да се намират в подходящ баланс. Това отчасти се постига чрез „комуникационен механизъм“, който бактериите използват. Този механизъм им позволява да открият къде каква е „концентрацията“ на микроби и чрез саморегулиране да въздействат на своето собствено „поведение“.

„Изкуствените подсладители нарушават тази комуникация. Това е индикатор, че могат да създадат проблем в дългосрочен план“, казва д-р Карина Голберг, ръководител на проучването, публикувано в престижния международния журнал за молекулярни науки. Изкуствените подсладители широко се използват в хранителната индустрия. Многобройни изследвания са изразявали безпокойства за здравето, свързани с тях, но според Голдберг тъкмо това изследване идентифицира как точно подсладителите могат да ни засегнат.

Екипът изложил в лабораторни условия бактерии на въздействието на одобрени подсладители. За целта били използвани „светлинно подсилени“ микроби, чието излъчване намалява, ако бактериална комуникация прекъсне. Изследването установява, че 3 от най-често използваните подсладители – захарин, аспартам и сюкралоза, спъват бактериалната комуникация. По-малко използвани подсладители не показват този ефект.

„Това, което открихме е, че най-често използваните подсладители се намесват между комуникацията на бактерии, които регулират важни функции в тялото и когато това се случи, те не могат да се държат като „общество“, казва д-р Голберг, цитирана от Times of Israel. Според нея, когато се нарушава бактериалната комуникация, се нарушава и естественият баланс на бактериите в стомашно-чревния тракт, което може да доведе до проблеми с храносмилането и увеличава риска от наднормено тегло и диабет тип 2, както и да причини други здравословни проблеми.

След това изследване производителите трябва да започнат по-добре да описват какво съдържат продуктите и колко подсладители има в тях, за да може консуматорите да правят по-информирани избор, смята проф. Ариел Кушмаро от екипа, направил проучването. „Много малко са етикетите с акуратно описание на изкуствените подсладители в продуктите. Това прави трудно да се разбере колко съдържа един продукт. Нашето изследване трябва да принуди хранителната индустрия да преоцени използването на изкуствени подсладители“, смята проф. Кушмаро.

  • Следите ли съдържанието на изкуствени подсладители в продуктите, които купувате?

    Different Kinds of Sugar and Sweeteners in the Bowls
    • Да
    • Не

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

12 знака, че сте по-добър човек, отколкото предполагате

Що е то Japandi