Нина Александрова
„Само ние двамата“ ни примамва със заглавието и заложеното в него обещание за изключителна любов. Още повече, че продукцията е френска и гарантира висш професионален пилотаж. Филмът, който беше представен в Кан тази пролет и който в момента може да бъде гледан в бутиковите столични кина в рамките на „Синелибри“, дешифрира кой мъж не е този с голямо „М“. Показва без крясъци, лозунги и постулати профила на финия насилник – нежен, внимателен, заможен, надежден, но безкрайно обсебващ. Мъж, който приема всяка заявка за свобода на жената до себе си като грешка и предателство. Диктаторът вкъщи е изигран блестящо от Мелвил Пупо – любимия актьор на режисьорите Раул Руис и Франсоа Озон, сниман от Анджелина Джоли и Уди Алън. Ролята на Бланш – учителка по френски, е поверена на белгийско-френската актриса Виржини Ефира („Бенедета“, „В очакване на Боджангълс“) – едно от най-търсените имена в съвременното френско кино.
Под влиянието на любимия главната героиня Бланш се дистанцира от близките си, напуска родния си град, за да последва кариерното му развитие, ражда две деца…В клопката е на опасен и обсебващ мъж, но въпреки това години наред й отнема, за да се осъзнае и да се бори за спасението си. Тя прави това, което всички жени на домашно насилие правят – мълчи. Дори когато това е за сметка и на децата. Бланш попада в капана на думите на Грег, когато се запознават. Той не я бие, тормозът му е психологически – майсторски прикрит от онова, което й казва при първата им среща: „Аз съм мъжът на живота ти“. С тези думи върви и приемането на всичко, което е той. Те са гаранция, че перфидното му насилие ще бъде реализирано. Залог за щастие и вечност в любовта, думи, които всяка жена търси и се надява да чуе.
Хората, които правят „Само ние двамата“ имат интересни биографии. Режисьор е Валери Донзели. Тя пише сценария в сътрудничество с Одри Диван – носител на „Златен лъв“ за „Събитието“ – филмова екранизация по автобиографичния роман за аборт, случил се през миналия век, на (тогава бъдещата) носителка на Нобел за литература Ани Ерно.
„Само ние двамата“ неслучайно е добър филм. Валери Донзели, която през март тази година навърши 50, има успешна кариера. Тя е актриса, която постепенно започва да пише сценарии и да ги снима. Филмите й имат четири номинации за наградата „Сезар“. В личен план, Донзели има дългогодишна връзка с актьора Жереми Елкайм, от когото ражда две деца. За съжаление, едното има онкологично заболяване. Във филма „Войната е обявена“ двамата споделят за битката с болестта и за битката помежду тях, след която се разделят. Валери ражда и трето дето, но не разкрива самоличността на бащата. Днес режисьорката е политически ангажирана – на страната на френската социалистическа партия, активистка е за правата на жените.
В „Само ние двамата“ са използвани историите на 6 жени, които са доверили преживяванията си на писателя Ерик Райнхард. Той прави книга, обединявайки ги в един колективен образ. Няколко месеца след излизането на й през 2014 година, разпознавайки се в описанието на главната героиня, една жена го обвинява във фалшификация и недопустимо нарушение на границите на личното пространство. Стига се и до заплахи със съд, малко по-късно проблемът е решен чрез извънсъдебно споразумение.
