Нина Александрова
Забележителната и харизматична Ингеборг Бахман завладява с поезията си доминирания от мъже бастион на немскоезичната литература. Макар и още млада, тя е на върха на кариерата си, когато се среща с известния драматург Макс Фриш. Любовта им е страстна, но професионалните им и лични противоречия нарушават хармонията. Двамата се влюбват от пръв поглед, той й признава: „Ти влезе в живота ми, Ингеборг, като един дългоочакван ангел, който попита Да или Не. Аз съм щастлив, безпомощен и прекалено страхлив, за да мисля за по-напред“. Макс Фриш е единственият мъж, с когото Бахман съжителства. Тя отказва предложението му за брак. Вместо това двамата сключват т.нар. венециански договор, с който си позволяват отворена връзка, стига това да не доведе до промяна в отношенията им.
Постепенно двамата се отдалечават, следват изневери…Когато Ингеборг минава през труден период, на помощ идват нейните приятели, сред които Ханс Вернер Хенце и младият Адолф Опел, виенски журналист и познавач на литературата. Те заминават заедно за пустинята. По време на това пътешествие тя намира път обратно към себе си и, преди всичко, към своето творчество.
Ингеборг Бахман трябва да осъзнае и приеме истината: че нейната любов към Макс Фриш е обречена на пълен провал и тя е способна да оцелее, но с разбито сърце, а също и че ще й бъде отнета нейната съкровена ценност – думите и забележителната способност да си служи с тях и да твори, защото когато той е с нея, твори, но когато тя е с него, не може да напише и ред. Стремежът на Бахман да си върне изгубеното ще я отведе дълбоко в сърцето на пустинята.
Филмът е повече за раздялата, отколкото за близостта между двамата. На Бахман й е толкова трудно да живее без Фриш, че става зависима от успокоителни и алкохол. Умира, когато е едва на 47 години, в следствие на тежки прояви на абстиненция.
Привлича ме противоречието в характера на Бахман, не мога да понасям непрестанния позитивизъм
Маргарете фон Трота за работата по филма в интервю за Cineuropa
Кои са първите Ви спомени, свързани с Ингеборг Бахман?
Може би нейните стихове, чели сме ги в училище. Четях много поезия тогава, включително Георг Тракл и Херман Хесе. Но всъщност трябва отделиш известно време, за да усетиш кой поет е наистина важен за теб. Оказва се, че Бахман става все по-важна с времето.
Какво в нейното творчество Ви привлича?
Не бих казала, че чета непрестанно творби на Ингеборг Бахман. Но тя винаги ме е придружавала. Има нейни аудио записи, в които тя говори много тихо, почти несигурно. Това бе едно от нещата, които ме трогнаха в нея. В този момент и аз не се чувствах уверена. Беше впечатляващо, че някой, който пише толкова велика поезия, би бил толкова колеблив и почти несигурен в реалния живот.
Имали ли сте шанса да я срещнете?
Срещнах я при Ханс Вернер Хенце малко преди да умре. Не очаквахме да я видим там, но беше приятна изненада. Всъщност не успях да говоря с нея, защото винаги говореха мъжете. Те доминираха в разговора, просто такава бе реалността в този момент.
Актрисата в главната роля – Вики Крипс, говори за това особено усещане за мрак, в което съществува Бахман. Как се справихте с пресъздаването на тази реалност?
Ако го нямаше това чувство, може би нямаше да бъда толкова привлечена от нейната история. Не понасям непрестанния позитивизъм! Допадна ми точно противоречието в характера на Бахман – в един момент тя може да бъде много сериозна и строга, а в следващия изведнъж на лицето й цъфва широка усмивка и е безмерно очарователна – това ми хареса много. Търсих подобен контраст и го открих във Вики Крипс.
Филмът носи заглавие „Пътуване в пустинята“ и в него присъстват утопични моменти, които се обуславят от свободната любов и нарушаването на ограниченията. Колко важни бяхате за вас?
Адолф Опел ги описва в своята книга. Не бих ги измислила сама, според мен щеше да изглежда прекалено. Свободата, която внезапно откриваш в пустинята! Но това наистина се случило и тя го описва в „Der Fall Franza“. Интересно е да свържем тази свобода с пустинята – тя не само провокира това усещане, но е и много красива, а също може да бъде и жестока. Имахме късмет по време на снимките – в един от дните попаднахме на пясъчна буря и успяхме да заснемем хубави кадри. Времето ни помогна!
Имате ли вече план коя е следващата жена, за която бихте искали да направите филм?
Интересно е как хората винаги си мислят, че търся темите на филмите си, а те винаги идват сами при мен. Бахман дойде като предложение от швейцарски продуцент. Аз обаче можех да направя своя избор върху кой период от живота й искам да се съсредоточа. Можех да фокусирам историята върху отношенията им с поета Паул Целан или композитора Ханс Вернер Хенце, но се спрях на Макс Фриш и техния опит да открият истинската любов. Въпреки че Бахман от самото начало е знаела, че това е чувство, което не е предназначено
за нея – при все това реших, че това е най-вълнуващата идея
