Революцията на емоциите

Повечето учени разбираха чувствата в рамките на концепция, която произхожда още от идеите на Чарлс Дарвин. Тази традиционна теория за емоцията обхващаше редица принципи, които интуитивно изглеждат правдоподобни: че съществуват малък брой основни емоции – страх, гняв, тъга, отвращение, щастие и изненада, – които са универсални сред всички култури и не се застъпват функционално; че всяка емоция се задейства от специфични стимули във външния свят; че всяка емоция предизвиква неизменни и специфични видове поведение и че всяка емоция се случва в специфични структури в мозъка, заделени за нея. Тази теория включва и един дихотомен възглед за ума, който датира поне от древните гърци – че умът се състои от две съпернически сили, едната „студена“, логична и рационална, а другата „гореща“, страстна и импулсивна.

Тази тема разглежда в новата си книга „Емоциите“ прочутият физик и популяризатор на науката Ленард Млодинов, известен като автор на „Подсъзнателното“ и съавтор на „По-кратка история на времето“ заедно с големия учен Стивън Хокинг. Често сме чували, че рационалното мислене е ключът към успеха и за да запазим обективната си оценка за света, трябва да се абстрахираме от емоциите си. Погледнат през призмата на съвременната наука обаче, този подход към човешкото поведение е твърде едностранчив.

Млодинов, който от години освен с физика се занимава и с неврология и когнитивна психология, предлага една по-различна гледна точка към емоциите и реабилитира ключовата им роля във вземането на решения и личностното развитие на хората. В три части авторът се впуска в изследване на чувствата и какво представляват те; тяхното предназначение и как се различават човешките емоции от тези на животните; връзката между мисъл и чувство и как можем да регулираме емоциите си спрямо различни обстоятелства и ситуации. 

Комбинирайки актуални научни данни, вдъхновяващи лични истории, и психологически тестове, които да ни помогнат да осъзнаем по-добре собствения си емоционален профил, Млодинов достига до извода, че чувствата и разумът изобщо не са противопоставени. И че именно балансът помежду им е ключът към човешкия успех.

Ето какво твърди той: 

„Кръг от методи, разработени през последните няколко години, дава възможност на учените да проследяват връзките между невроните, създавайки нещо като електронна карта на мозъка, наречена „конектом“. Тази карта позволява на учените да се ориентират в мозъка по начин, невъзможен преди. Те могат да сравняват главните схеми, да посещават специфични области в мозъка, за да изследват принадлежащите им клетки, и да дешифрират електрическите сигнали, които пораждат мислите, чувствата и поведението ви.

Основаваща се върху прилагането на съвременни средства към вековното изучаване на човешкото чувство, афективната невронаука е предизвикала обрат в разбирането на учените за емоцията. Те са открили, че макар старата гледна точка да предлага привидно правдоподобни отговори на основните въпроси за чувствата, тя не представя правилно начина, по който функционира мозъкът. Всяка „основна“ емоция например не е единствена, а всъщност е обобщено название за спектър или категория чувства, като категориите не са непременно отчетливо разграничени една от друга. Страхът например се среща в различни разновидности и може в някои случаи да е трудно да се отличи от тревожността. Нещо повече, амигдалата, дълго смятана за нашия „страхов“ център, в действителност играе ключова роля в няколко емоции и обратното, не е необходима за всички видове страх. Учените днес са разширили фокуса си далеч отвъд петте или шестте „основни“ емоции, включвайки още десетки, като смущение, гордост и други така наречени социални емоции, а също и чувства, които навремето са били смятани за нагони, като глада и сексуалното желание.

Афективната невронаука има важни следствия за мястото на чувствата в нашия всекидневен живот и в човешкия опит. Както казва един изтъкнат учен: „Традиционното ни „знание“ за емоцията буди съмнение на най-фундаментално ниво“. Друга водеща фигура в областта казва: „Ако сте като повечето хора, вие се чувствате убедени, че понеже имате емоции, знаете много за това какво представляват емоциите и как действат те… почти със сигурност грешите“. Според трети ние сме „посред революция в разбирането ни за емоцията, ума и мозъка – революция, която може да ни накара да преосмислим такива централни догми на нашето общество, като леченията на психични и физически заболявания, разбирането ни за личните взаимоотношения, подходите ни към отглеждането на децата и в крайна сметка възгледа ни за самите нас“.

Най-важното – ако преди сме вярвали, че емоцията е вредна за ефективното мислене и решенията, сега знаем, че не можем да взимаме решения или дори да мислим, без да сме повлияни от емоциите си. И макар – в нашите съвременни общества, които са толкова различни от околната среда, в която сме се развили – емоциите ни понякога да са контрапродуктивни, далеч по-често те ни водят в правилната посока. Всъщност ще видим, че без тях ще имаме затруднения да се движим в каквато и да била посока“.