Александра Ангелова
Eдин от най-често срещаните съвременни проблеми е депресията. В същото време, учените признават, че тя не е никак лесно да се диагностицира. Причината е, че няма общовалидни тестове, които могат да обхванат всички депресивни състояния. Скоро обаче може да се намери решение.
В изследване, публикувано през декември 2021 година в Journal of Affective Disorders Reports, учени на Финладия наблюдавали ключови метаболитни разлики между хора, които страдат от хронична депресия и такива, при които има епизодични депресивни прояви. Според авторите тъкмо метаболитният профил на човек скоро би могъл да се използва за разработване на персонализирано лечение на депресията.
Това не е първият път, в който учени опитват да уловят биологичните сигнали на депресията, като се съсредоточват върху метаболитите. Това са малки молекули, произвеждани и използвани, когато организмът усвоява храната, лекарствата, химическите елементи и мазнините. Те са междинен или краен продукт на метаболизма. Най-често срещаните метаболити са глицерол, етанол и млечна киселина. Според едно предварително проучване тъкмо метаболитите биха могли да предскажат индивидуалния риск от развиване на депресия. Според учените има връзка между хроничната депресия и метаболните синдроми, включително високото кръвно и холестеролните нива извън нормата.
Депресията е причина за метаболитни промени
„Възможно е депресията да причинява промени в нивата на метаболитите, но също така е възможно определени метаболитни промени, наложени от начина на живот, да направят някои хора по-уязвим към депресията“, казва една от авторките на проучването Каролина Куркинен, докторант в Университета на Източна Финландия, цитирана от онлайн изданието Inverse. Тъй като в тяхното изследване определени фактори в начина на живот били контролирани, учените смятат, че тъкмо депресията е причина за метаболитни промени.
Изследването било проведено сред 76 души между 14 и 20 години, които посещавали дневен психиатричен център. 33-ма от тях имали остро депресивно разстройство, а 43-ма – хронично. Разликата между тези две състояния е, че острото депресивно разстройство може да е резултат от всекидневния живот, докато хроничната депресия трае минимум 2 години, без трайни подобрения.
След 12 часа гладуване учените взели кръвни проби от участниците и анализирали техните метаболитни маркери. Те открили 9 метаболита, които били напълно различни при хора с хронична депресия и такива с остро депресивно разстройство, но всички участват в 2 фундаментални аспекта на нашия метаболизъм – въглехидратният метаболизъм и енергийният метаболизъм.
Въглехидратен и енергиен метаболизъм
Въглехидратния метаболизъм е серия от свързани метаболични дейности, които участват в производството на невротрансмитери като серотонин и допамин. Те се открояват по време на депресия и могат да бъдат връзката между депресията и променения въглехидратен метаболизъм, обяснява Коркинен.
Енергийният метаболизъм е процесът на генериране на енергия от хранителните вещества. Учените открили, че нивата на холин например са по-високи при участници с хронична депресия в сравнение с тези, които имат епизодични депресивни разстройства. Тази разлика може да бъде използвана за по-точна диагностика на едно от двете състояния. Този извод напълно съвпада с по-ранни проучвания, според които нивото на холин се увеличава с удължаването на времето и силата на депресията. Холинът е известен и с влиянието си върху вниманието и паметта – две състояния, върху, които депресията влияе.
Очевидно е, че депресията може да бъде повлияна от фактори, които са извън нашия контрол. В същото време, хората могат да предприемат стъпки да предпазят своето метаболитно здраве и така евентуално да редуцират риска от депресия.
„Всичко, което правим или поглъщаме, се отразява на нашия метаболизъм. Можем да редуцираме риска от депресия, като се храним здравословно, упражняваме се, спим достатъчно и избягваме употребата на токсини. Тези добри навици могат да бъдат ефективни и при възстановяването от депресия“, съветва Коркинен.
Прочетете още:
