Революция в лечението на рак

Определени генетични изследвания вече са в състояние да предскажат от какво ще се разболеем години преди болестта да дойде. И не само това – когато се случи, учените са в състояние да кажат коя терапия е най-подходяща за нас. Лекарството, което е добро за едни е напълно неприложимо за други.

 

Как става това?

В Центъра за изследване на рака в Хайделберг например анализират геномите на стотици пациенти. Този анализ показва, че е напълно безмислено да приемате безразборно десетки съвети за лечение от интернет и от приятели, защото вашите гени ще отговорят само на едно от тях. С други думи, ако ракът при едни пациенти е податлив на химиотерапия, то при други не е и за това са виновни гените.

Разчитането на генетичния код на някои пациенти показва, че химиотепарията ще бъде напълно ненужно пръскане на средства и губене на време. Нещо повече – може да ги убие, защото те се нуждаят от друго лечение, съобразено с техните индивидуални генни характеристики.

Индивидуалното лечение е напълно възможно. Данните показват още, че правенето на генетични тестове е намалило с около една трета прилагането на химиотерапия при жени с рак на гърдата в САЩ през последните години.

„Преди време поставяхме една диагноза, прилагахме едно лечение, но получавахме различни резултати. Тогава се чудехме защо, но сега разбираме, че този подход е бил напълно погрешен. Вече е ясно – няма два еднакви тумора. Няма и две еднакви имунни системи. Геномните мутации са хиляди. Затова трябва да се прави диагноза на диагнозата”, казва Петер Лихтер от Центъра за издследване на рака в Хайделберг. Тук повече от 3000 учени от 80 страни не само правят генни анализи, въз основа на които рисуват индивидуалната картина на болестта, но и търсят субстанции, с които адаптират лечението към индивидуалната нужда на пациентите и техните карциномни клетъчни мутации.

„Персонализираната медицина е медицината на бъдещето”, казват учените. Центърът в Хайделберг е част от консорциум за изследване на рака заедно с още 5 подобни центъра в ЕС.  В тази насока вече работят и фармацевтичните фирми. Те са осъзнали, че една и съща болест може да се развива и да се лекува различно при различни хора.

От няколко години екип от генетици и молекулярни биолози в „Рош” в Майнхайм например разработва лекарства, насочени към различни групи пациенти. Медикаментите, които помагат на групата, условно оцветена в розово, няма да помогнат на хората от групата, оцветена в синьо. Лекарствата на тези две групи пък не са приложими за групата, оцветена например в лилаво. Лилавата група ще се повлияе от лекарство, което пък е напълно безмислено за групата, оцветена в зелено. Дали един човек попада в условните лилава, зелена, червена, синя или розова група зависи от разчитането на неговия геном, тоест от геномния анализ.

 

Медицина на бъдещето

Макар идеята за персонализиран подход към пациентите да датира от началото на XX век, едва сега тя се развива толкова бързо благодарение на бума на технологии. Суперкомпютрите могат да „разчитат” молекули и гени почти светкавично. Резултатът вече е налице – „персоналните” лекарствата, одобрени от американската Администрация по храните и лекарствата през 2016 г. са били 27 % от всички допуснати лекарства, докато през 2005 г. са били едва 5 %.  Учените вярват, че проучванията ще стават все по-евтини с напредването на технологиите.

Да се разчете геномът на милиони хора допреди десетина години изглеждаше непосилна задача. Тя не само се решаваше с темповете на костенурката, но решението струваше много по-скъпо отколкото голяма част от пациентите могат да си позволят. С други думи – ако се работeше с онази скорост, човешкият геном щеше да бъде разчетен след 10 години и това щеше да струва милиони. Днес индивидуалните карти и групирането на пациентите могат да се направят сравнително бързо от суперкомпютър, а цената е паднала от около 1 млрд. до около 5000 евро. Днес изследване на биомолекулите (биомаркерите), които носят информация за промените в клетките, отговорни за заболяването, е на цена, поносима за много повече хора. На базата на получената генетична информация и индивидуалните характеристики на конкретния пациент или заболяване се търси най-доброто лечение. Иначе казано – търси се точното лекарство в точната доза за точния пациент в точното време. Всичко друго е излишно харчене на пари, още по-излишно губене на време и съвсем излишно – даване на надежда.

Всичко това може да изглежда като медицина на бъдещето, но тя вече чука на вратата. „Ние вероятно няма да можем да използваме всекидневно тази медицина, но дъщеря ми и нейните деца – със сигурност”, казва проф. Карен Саргасян от БиоБанк в Грац. Тази и биобанката в Люксембург са две от най-големите европейски био „библиотеки”, в които се пазят проби от хиляди пациенти.

Песимизмът на проф. Саргасян може обаче да се окаже неоправдан. Темповете, с които се развива индивидуализираната медицина в САЩ и Германия, може да я задвижат по-бързо, отколкото изглежда. Персонализирана медицина не налучква диагнозата, а я „вижда” в детайли като чете молекули и геноми. Затова някои я наричат прецизна медицина. Тя не се лекува с масови макар и иновативни лекарствени продукти, а с молекули за прицелна терапия, съобразена с индивидуалните характеристика на пациента, открити чрез генетично или биомолекулярно изследване. Само такова изследване може да отчете разликите в преразположеността към определено заболяване и терапията, от която могат да се повлияят различните хора. Така се идентифицират пациентите, при които дадено лечение би имало ефект, и другите , при които трябва да се приложи различна терапия, защото другата няма да заработи.

Европейският алианс за персонализирана медицина е установил, че при някои заболявания непрецизната диагностика и неефективното лечение стигат до 70% от случаите. Учените не отричат,  че има пациенти, които се повлияват от конвенционално лечение и затова продължават да ги лекуват с конвенционални лекарства. Изследванията на други обаче показват, че с обичайното лечение може да ce загуби ценно време, да се навреди или даже да се погуби пациента заради страничните реакции.

 

По-скъпото излиза по-евтино?

Европейският алианц за персонализирана медицина установил, че персонализираният подход при диагностиката може да спести до 37 % от разходите за лечение. Горе долу със същия процент е намаляла средната смъртност от рак на белия дроб във Великобритания от 1980 г. досега само заради изследването на молекулярна характеристика на заболяването и прилагането на таргетна терапия.Те дават няколко примера на пациенти с различни видове рак, всички от които са лекувани с един и същ метод. Част от пациентите не само, че не се подобрили, но състоянието им рязко се влошило. Едва след извършването на геномен анализ установили, че за някои от тях е нужно съвсем различно лечение. Тези, за които пропуснатото време не се оказало фатално, днес са в стабилно състояние, благодарение на приложеното индивидуално лечение.  Тоест постигнати са по-висока ефективност и безопастност на лечението, както и по-малък брой нежелани странични реакции.

За да се ускори прилагането на индивидуалния подход в медицината, в Хайделберг вече работи Център за персонална онкология. От 2016 г. в него разчитат по около 1000 туморни генома на година. Всеки вторник и петък се събира молекулярен туморен борд, в който се разглеждат по няколко случая. След преглеждане на геномните анализи, се назначава лечение, а за случаите, в които то е проведено, се наблюдават първите резултати и се дискутира доколко е ефективна избраната терапия.

Учените в центъра са си поставили задача в следващите 10 години да направят своеобразна „геномна банка” с образци от поне 200 000 пациента. „Събирането на адекватна клинична информация е от огромна важност за развитието на персонализиранета медицина”, казва Петер Лихтер от центъра. Подобна база данни носи информация за молекулярни изменения, които могат да бъдат „прицелвани” с лекарства, за редки молекулярни варианти и техният дял в общата картина, за клинични „отговори” на проведено лечение, за клинични последствия от лечебни комбинации, за различните етноси при различните тумори, за фамилната история на случаи на рак.

 

Развитие на персонализираната медицина

И ако някой мисли, че персонализираната медицина е валидна само за болести като рака, греши. Макар че таргетната терапия е водеща в онкологията, индивидуализираната медицина прави бързи крачки и в кардиологията, ендокринологията, неврологията, ревматологията, хематологията, психиатрията и инфекциозните заболявания, както и в някои редки заболявания като муковисцидоза. Затова в най-„технологичната” германска провинция Баден Вюртемберг хвърлят луди пари, за да развие персонализираната медицина. Тук не само вярват, че тя ще даде по-голям шанс на хората да бъдат лекувани с правилното за тях лекарство и да бъдат излекувани, но че това ще струва по-малко пари, защото няма да се пръскат средства да се пробва всичко, а ще се оптимизират разходите.

В България също има хора, които опитват да развият персонализираната медицина. Вече е създадена Асоциация за персонализирана медицина. Едно от големите й постижения регистрирането на лекарствени продукти за персонализирано лечение, голяма част от които се плащат от Здравната каса.