Един изненадващ ефект от яденето на кисело мляко

Има връзка между чревната микрофлора и мозъчното здраве, съобщиха неотдавна учени от Университетския колеж Корк в Ирландия. В своите следващи изследвания те проучиха и ефекта на трилионите микроорганизми, които живеят в стомашно-чревния тракт върху стареенето на мозъка. Учените „трансплантирали“  т. нар. добри бактерии от млади, 3-4-месечни, и по-стари – 19-20-месечни мишки само на стари мишки. След като извършили сканиране на мозъка на опитните животни, авторите установили, че тези, които получили микрофлора от по-стари мишки, са проявили по-малко белези на тревога – която е класически синдром на Алцхаймера – а също и подобрили паметта и познавателната функция.

Рентгеновите снимки разкрили, че в техните мозъци има определени молекули и генни модели, които наподобяват мозъка на младата мишка. Проучването е публикувано в изданието Nature Aging.

„Това ново изследване има потенциал да промени нашите представи. Ние установихме, че микрофлората може да бъде впрегната да преобърне деструкцията на мозъка, свързана със стареенето“, казва проф. Джон Краян, вицепрезидент по проучванията и иновациите в Корк. Макар че това откритие е все още на ранен етап, то отваря възможности в бъдеще добрата микрофлора да се използва като терапия за положително повлияване на мозъчното здраве, смята ученият.

Според асоциацията „Алцхаймер“ повече от 6 млн. американци страдат от това прогресивно мозъчно заболяване, което причинява бавно отслабване на паметта, мисленето и социалните умения. Броят на възрастните с тази болест, която е най-често срещаният тип деменция, се удвоява на всеки 5 години след 65-годишна възраст, съобщават от Центъра по контрол и превенция на заболяванията.

„Изследването от Ирландия допринася към доказателствата, че има значително взаимодействие между чревната микрофлора и мозъка, което най-вероятно се осъществява от имунната система“, казва неврологът Дъглас Схар, директор на Сектора по когнитивна неврология в държавния медицински център „Уекснър“ в Охайо.

Д-р Сунита Посина, сертифициран интернист от Ню Йорк, смята, че проучването дава нови надежди. „Ще бъде съществен пробив, ако то може да бъде извършено върху хора“, казва Посина и допълва, че подобряването на стомашната микрофлора е от съществено значение за цялостното ни здраве, а не само за мозъка.

Кои са храните, съдържащи пробиотици и живи бактериални култури, които могат да са  от съществена полза за нашия стомашно-чревен тракт? Добрата новина е, че не са никак малко. Два типа живи микроорганизми, които се добавят към пастьоризираното прясно мляко, за да го превърнат в кисело – лактобацилус и стрептококус – го правят една от най-популярните ферментирали храни, богати на пробиотици, съобщава американският Национален институт по публично здраве.

Но има и други храни, богати на пребиотици, които можете да добавите към всекидневното си меню, за да увеличите пробиотичния ефект и да подпомогнете развитието и поддържането на добри бактерии в червата. Сред тях са туршиите, киселите краставички, киселото зеле и неговата азиатска разновидност кимчи, напитките комбуча и кефир, японската супа мисо, хлябът с квас и ябълковият оцет.

Според изследване, публикувано в сп. Nutrients, подобна роля играят и храни като домати, артишок, банани, аспержи, горски плодове, лук, чесън, цикория, зелени зеленчуци, бобови растения, ленено семе, ечемик, овес и пшеница.