С колко съкращава живота ви един хотдог?

Изяждането на един хотдог може да ви струва 36 минути здравословен живот, докато една купичка ядки може да прибави 26 минути.

Проучването на Университета в Мичиган, публикувано неотдавна в журнала Nature Food, оценява повече от 5800 храни, като ги класира според влиянието, което те оказват върху здравето на хората и природата. Авторите правят извод, че заместването на 10% от дневния прием на калории, поемани от говеждо или колбаси, с микс от плодове, зеленчуци, ядки и определена морска храна, може да намали отпечатъка на въглеродни емисии върху природата с една трета. Дори да не ви пука за природата, помислете за себе си – този хранителен избор ще ви помогне да си добавите 48 минути здравословен живот на ден.

„Обикновено хранителните препоръки не съдържат специфични и работещи насоки да мотивират хората да променят своето хранително поведение. Още по-рядко адресират влиянието върху природата“, казва Катерина Стилиану, докторант в Департамента по природни и здравни науки в университета в Мичиган, която участва в изследването.

Здравословен хранителен индекс

Учените правят своите изводи като създават нов хранителен показател, наречен Здравословен хранителен индекс, създаден в сътрудничество с хранителния експерт Виктор Фулгони III. Индексът пресмята в минути здравословен живот нетната полза или вреда, асоциирани със съответната храна.

Една от храните, която учените измерили, била телешкият хотдог. Той съдържа 61 грама обработено месо, което се асоциира с 27 минути загуба на здравословен живот. Но когато към него се добавят солта и трансмазнините, окончателната сметка показва 36 минути загуба на здравословен живот.

Индексът е адаптация на Global Burden of Disease – глобалният натиск на заболяванията, при който смъртността от заболявания и заболеваемостта се асоциират с хранителния избор на човека. За да създадат Здравословния хранителен индекс, учените използвали 15 хранителни рискови фактора и ги комбинирали с профилите на храните, консумирани в САЩ, според база данни, наречена „Какво ядем в Америка“. Храните с положителни оценки добавят здравословни минути към живота, докато храните с негативни оценки се асоциират със здравословни състояния, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.

„Това не е измервателна система, която ви казва какво да ядете или изцяло да определи продължителността на вашия живот, но тя може да ви помогне да правите информиран избор и да предприемете някои корекции във вашия начин на хранене“, казва пред CNN Оливър Жулие, професор по наука за природното здраве, който ръководи проучването.

Класификация на храните

За да оценят въздействието на хроните върху природата, учените пригодили метод който оценява целия цикъл за създаването на една храна – от производството до приготвянето, консумацията и преработката на отпадъците, които остават след нея. Така класифицирали храните в три зони – зелена, жълта и червена, които отразяват техните хранителни качества и влиянието върху природата.

В зелената зона влизат храни, които учените препоръчват за широко и активно използване, тъй като са едновеременно полезни за здравето и не оказват вредно въздействие върху природата. Храните, които попадат в тази зона, са предимно ядки, плодове, зеленчуци, зърна и избрани морски храни.

В червената зона попадат храни, които оказват значителен негативен натиск върху чоека или природата и затова трябва да бъдат редуцирани или избягвани. Това главно се отнася до обработваните меса.

Все пак учените признават, че индикаторите варират и че понякога полезни храни също могат да оказват неблагоприятно влияние върху природата. „Предишните проучвания най-често свеждаха заключения като противопоставяха растителни и животински храни. Макар да открихме, че растителнитеи храни като цяло са по-добри, все пак показателите на храните в рамките на двете групи могат да варират“, казва Стилияну.

На базата на своето проучване учените правят предложение да бъдат намалени храните, които оказват най-негативно здравословно и природно въздействие, за сметка на полезните храни както и тези, които не нанасят вреди на природата.

Според други учени обаче цифрите от проучването не бива да се абсолютизират. „Не е толкова лесно да се сметне какво да ядем, за да доживеем до 100 години“, казва Марион Нестле, професор по хранене и публично здраве в Университета в Ню Йорк пред CNN. Според нея включването или изключването на някоя храна от хранителния ни режим, е малко вероятно да промени нещата. „Важни са хранителните избори и начинът на живот като цяло“, смята проф. Нестле.