Съветите на Петър Дънов за по-добър живот

„Да бъде човек чувствителен, е едно благословение, но да се тревожи, това е лош навик“.

„Гениален човек е този, когото никой и никога не може да го извади от равновесието му“.

„Човек, който може да се въздържи, да обуздае чувствата си, да обуз­дае една лоша мисъл, да обуздае своя глас, той е силен човек“.

„Като почнеш да чувстваш благото на другия за свое, а твоето благо другите го чувстват свое, когато страданията и мъките на другите са и твои страдания, тяхното повдигане е и твое повди­гане – това е правилен път“.

„Остаряването се дължи на силни преживявания, на чувствата. Чув­ствата състаряват човека. Светлата мисъл подмладява“.

„Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от вашата организирана воля, остава само да използвате тези условия“.

Това са само малка част от мъдростите на Петър Дънов. Той е български философ, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. В моменти, в които човек търси себе си или е изгубил надежда, винаги може да почерпи вдъхновение от мислите и словата на Учителя.

Роден е в село Хадърча, Варненско, на 11 юли 1864 г. Било е Петровден, затова е наречен Петър. През 1872 година Дънов постъпва в основно българско училище в родното си село, а след Освобождението от османско владичество завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 година завършва американско методисткоучилище в Свищов, в което попада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца, но нуждата му от знания го отвежда през 1888-а в САЩ. Там прекарва седем години, през които завършва Богословския факултет на Бостънския университет. Посеща­ва и курс по медицина една година. През 1895-а се връща в България и постепенно избистря своята философия. Пише и изнася лекции и беседи, среща се с хора, за да ги просветли за новата ера, която вярва, че настъпва за човечеството.

Учението на Дънов е комплексно, грижата за човешкия дух върви ръка за ръка с грижата за тялото. Той обръща голямо внимание на чувствата и на тяхната способност да лекуват и разболяват, защото чистотата на духа е първа грижа на всекиго. Учението му е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието „дъновисти“, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света.

Повече от 3000 мъдрости на Учителя са събрани в една безценна книга, чиято цел е да направи живота на всички ни по-добър, да ни смири пред стрелите на жестоката съдба, но не и да ни примири пред лицето на несправедливостите. „Петър Дънов, вечният мислител“ е солиден, нужен и верен сборник с истини. Луксозният том със стилно оформление и корица от Николай Киров се преиздава след дълго отсъствие, по настояване на читателите и в навечерието на две кръгли годишнини около Дънов: 160 години от рождението му и 80 от смъртта му. За улеснение на читателите съдържанието на книгата е тематично подредено, като включва раздели за храненето, постенето, здравето, съня и болестите, както и за вътрешната хармония, емоциите и любовта. Дадени са и практически съвети за физически упражнения и дишане, част от телесното благоденствие.

„Учителя, Беинса Дуно, Петър Дънов – няма значение как ще го на­речем. Ако си българин, знаеш кой е той – пише съставителката Александра Минева в уводните си думи на книгата. – Срещал си мъдрите му мисли, чувал си за влиянието му върху цар Борис III, за лекциите му в покрайнините на София, които са привличали стотици хора, и за разходките му из Витоша с групи последователи, знаеш и за ежегод­ните събирания на членове от Бялото братство на Седемте рилски езера на 19 август за ритуално посрещане на слънцето“.