Божидара Живкова
Мартина Франка е най-големият град в долината Итрия. Градът е известен с бароковите си фасади, китни балкони и тесни улички. Старият град определено е най-красивата част, която е изключително приятна за разходка и хапване.
За да стигнете до него, ще преминете през голяма величествена порта – „Порта ди Санто Стефано“. Преди нея има приятна алея с пейки и няколко кафенета. Всъщност тя е една от четирите порти към Стария град на Мартина Франка.
След като отминете портата, ще се озовете отново в типичните за Италия тесни малки улички, наподобяващи лабиринт. Малко след това ще стигнете до Пиаца Рома (piazza Roma) красив площад, на който се намира Палацо Дукале (Pallazzo Ducale) – дворецът на семейство Карачоло, в който днес се помещава кметството и библиотеката на Мартина Франка. Част от двореца е отворена за посещения, като най-впечатляващи вътре са стенописите от XVIII век.
Семейство Карачоло е ръководило града в най-славните му години. По времето, в което бил под владение на херцозите, градът разцъфва в архитектурно отношение и бил наречен столица на бароковата архитектура. Богато украсените сгради с орнаменти, красивите балкони и високи порти, създават усещане за приказност и величие.
Базиликата Сан Мартино
Продължавайки нашата разходка, стигнахме и до най-красивата част на Стария град – площад Плебисцито (piazza Plebiscito), където се намира базиликата Сан Мартино.
Най-впечатляващата църква на Мартина Франка е на около 250 години, но има статут на базилика едва от около 20 години. Фасадата ѝ е истински шедьовър, а над входа е изобразен покровителят на града Сан Мартино.
Вътре също си залсужава да я видите. Докато стояхме пред олтара и се любувахме на красотата му, изведнъж един глас започна да ни разказва на английски език историята на църквата и града. Винченцо, местен италианец на 71 години, който толкова обича града си и говори с такава пламенност и гордост за него.
По думите му, за да разгледаме всичко в Мартина Франка, ще ни е необходима една седмица, а ние имахме само един следобяд и успяхме да се полюбуваме само на Стария град.
Из белите улички на Мартина Франка
Винченцо ни разказа, че в миналото градът се е ползвал от много данъчни облекчения. С идването на власт на херцозите Карачоло, те били отменени. Това не се харесало на местните жители и те се надигнали на бунт, за да ги свалят от власт.
Оттам идва и втората част от името на града – Франка, което означава „данък“. Първата част идва от името на Сан Мартино. В църквата може да видите красив стенопис, на който се вижда как светецът къса наметалото си на две, за да даде половината на премръзнал просяк. Добре, че беше Винченцо, за да ни покаже и разкаже всички тези неща…
Той ни накара да застанем пред статуята на Иисус Христос в базиликата и да започнем да се движим от едната ѝ към другата страна. В първия момент виждаме Иисус със затворени очи, а когато погледнем от другата страна, той е с отворени очи.
Любезният италианец предложи да ни разходи из малките улички и да ни покаже всички красиви местенца на Стария град. Разбира се, не се възпротивихме. Въпреки, че най-добрият начин според мен да разгледаш Стария град, е да се изгубиш в него, ние нямаше как да го направим с такъв гид.
Той ни водеше с такова желание и разказваше с такава гордост историята на родния си град, че човек трудно би останал безразличен.
В следобедните часове времето сякаш е спряло. Както всички знаем, италианците обичат да си почиват и почти няма никакви хора по малките улички. А това прави разходката още по-приятна и интересна.
Винченцо ни разказа, че малко по-късно всички жители на Стария град започват да изкарват прането на терасите си и това го прави още по-впечатляващ за посетителите. Ние не успяхме да го видим, тъй като трябваше да тръгваме за следващото градче по нашия маршрут – Алберобело.
Къде да хапнете?
Разходката ни завърши в ресторантчето, което се вижда на снимката – osteria COCO MAD, разбира се, препоръчано от Винченцо. Ние го поканихме с нас на обяд, за да му се отблагодарим за прекрасния следобяд, но той любезно ни обясни, че жена му го чака и трябва да тръгва.
Преди това обаче ни запозна с готвача Стефано, който след това ни разказа, че Винченцо си е превърнал това в хоби и често разхожда случайни туристи из Стария град. „Какъв чудесен начин да прекарваш дните си, разказвайки на посетители историята на любимия си роден град“, помислих си аз.
Ресторантчето беше много приятно, а храната наистина вкусна. Проверихме в Trip Advisor и беше с една от най-високите оценки в Стария град.
Със сигурност бих посетила Мартина Франка отново, тъй като има още много неща, които да видим, а вече имаме и приятел там!
Е, остава да пожелая на всеки от вас да среще поне един Винченцо, пътувайки из Италия, който ще направи престоя му още по-вълнуващ и интересен…
Прочетете още:
