Нина Александрова
Той е талантлив, различен, подчертано индивидуален. Достига много висоти, но попада и в ниските регистри на онова, което преживява – трупано с години заради преумора, алкохол и лекарства с рецепта. „Той е много сложна личност“, така го определя директорът на Dior Сидни Толедо.
Джон Галиано определено е сред най-ексцентричните имена в модната индустрия. Всъщност няма да е пресилено да се каже, че революционното при него в основата си се дължи на това, че прави мода, която следва жената. Казано с други думи, жените се променят, затова същото става и с модата – тя се превръща в средство за тях, с което да възприемат света и да се позиционират в него. Той превръща висшата мода в пърформанс на мига, в изкуство, вдъхва й живот чрез постоянната трансформация, която има у всеки – отвътре навън и отвън навътре, обединява всичко в една творческа спирала. Колекциите му са чакани с огромно нетърпение както от звездите, така и от модните критици – те налагат тенденции.
Кой е той?
Истинското име на Джон Галиано е Хуан Карлос Антонио Галиано Жулиен. Роден е на 28 ноември 1960 г. – баща му е от Гибралтар, майка му е испанка с подчертано отношение към дрехите, винаги се облича добре, никога не пренебрегва детайлите. И трите деца – Джон има две сестри, винаги са с безупречен външен вид и изгладени до съвършенство дрехи.
„Мама беше тази, която можеше да сипе малко вино в лимонадата и тази, която и при най-лекия звук да ме накара да танцувам фламенко“, спомня си с усмивка на лицето Хуан Карлос. Признанията му са представени във филма „Високо и ниско: Джон Галиано“. Чрез интервюта на близките приятели и семейния му кръг, на някои от най-влиятелните знаменитости от света на модата и киното, както и на самия Галиано, режисьорът Кевин Макдоналд дава представа за противоречивия човек, който стои зад модния гений и неговото пътуване към изкуплението. Филмът е документално разследване и отразява подхода към работата на ексцентричния моден дизайнер, очертава някои особености на характера му и дава представа за подбудите, които стоят зад изричането на антисемитски обиди, преобърнали живота и кариерата на Джон на 180 градуса през 2011 година.
Семейството
През 1966 г. цялото семейство Галиано се преместват в южен Лондон, Хуан Карлос е записан в мъжкото начално училище „Wilson“. Това е време на протести срещу политиката на Маргарет Тачър, но бъдещият дизейнер страни от подобни инициативи, не се отличава с големи успехи в училище, а само с външния си вид. През рез 1988 г. Джон кандидатства в престижния колеж Saint Martin’s School of Art, където малцина биват приети, но…той става един от тях. „Непрекъснато рисувах, експериментирах, за да получа по-различни перспектива на линиите в скиците си, докато един ден мой учител ми каза: „Започни да кроиш така, както рисуваш“. И това беше всичко, една врата се отвори, попаднах в съвсем различен свят“, разказва Хуан Карлос за първите си стъпки в модата. Именно тогава той става дизайнер, по същото време е и гардеробиер в Националния театър в Лондон. Попада в света на изкуството, на различното, където това да си гей, не е повод да дискриминация.
Импулсът
Всяка история има начална точка и забодени с карфици рани от детството, които не винаги се виждат. Вътрешният подтик на Галиано е с много по-голяма дълбочина, той не е просто поредният човек, попаднал чрез таланта си в света на модата. Това е неговият път и начин да заяви себе си – да утвърди своята различност и да накара света да я приеме.
„Моят проблем беше, че още от малък знаех, че съм гей. Затварях се в банята с часове и се гримирах. Баща ми не го приемаше, биеше ме, викаше ми „педал“. Когато си дете, си мислиш, че можеш да се скриеш зад някое кресло, да си невидим. Той обаче ме намираше навсякъде, беше много силен. И когато в семейството си не си приет, в училището получаваш същите знаци, в църквата също – има само един начин да се спасиш – започваш да бягаш. Така създавах истории в ума си, там беше винаги по-хубаво“, разказва Джон.
Тормозът му вкъщи продължава с години. В колежа Saint Martin’s School of Art обаче нещата започват да се балансират, Галиано вижда, че има още хора като него, отприщва се творческата му енергия и устремът му да се себеизразява.
Първа колекция
От всичко казано дотук, не е изненада, че за първата си колекция Галиано е вдъхновен от Френската революция. Дебютът му е блестящ, а Джон стартира собствена марка през 1984 година. Във Великобритания обаче не получава достатъчно финансиране, талантът му, който без съмнение го има и вече е достояние за всички, не може да се разгърне. Това е причината да се премести във вечната столица на модата – Париж. Въпреки че парите никога не са го интересували, той се нуждае от финансова подкрепа и клиенти, за да може да продължава да създава своите истории на подиума.
Успехът
За успеха на Галиано помагат много хора – известната модна знаменитост Сюзана Константин, колекцията му „Olivia the Filibuster“ е с партньорството на известния дизайнер на обувки Маноло Бланик, дизайнери като Патрик Кокс. През 1991 година изработва дрехите на Кайли Миноуг за турнето й „Let’s Get To It“. Тя става една от музите на Галеано, заедно с Мадона, Кейт Бланшет, Никол Кидман и принцеса Даяна, които са негови клиентки. Дрехите му обличат и представят Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Пенелопе Крус, Кейт Мос, Чарлийс Терон. Те дефилират на подиума винаги с история, разказани им преди това от Джон – превръщат се в жени, които бягат от семейството си в името на любовта,, които бягат от тормоз вкъщи…Винаги бягат и имат история – запазената марка на дизайнера във всичките му дефилета. Той прави не просто мода, създава театър.
Галиано става дизайнер в луксозния френски бранд Givenchy, което го превръща в първия британски дизайнер във висшата мода след близо век отсъствие на такива. На 21 януари 1996 година представя първото си шоу с Givenchy на френска сцена. Колекцията е приета много добре, а някои модели са лицензирани като еталон на Vogue. „Отидох тайно да гледам колекцията“, признава Сидни Толедо. Трансферът не закъснява – през октомври 1996 година Галиано започва работа в Christian Dior.
Бясно препускане
Следват години на бясно препускане…За да може да бъде винаги креативен, да работи толкова много, Джон започва по-често да прибягва до алкохола като начин да разтовари напрегнатия си ум – винаги в графици, дефилета, модели, кройки. „Взимах и лекарства с рецепта – такива, които ми помагаха да заспя, такива, които ми помогаха да стана на другия ден и да работя, успокоителни…“, признава Галиано. До…25 февруари 2011 година, когато е отстранен от Dior и е арестуван заради антисемитски изказвания в бар в Париж. Във видео, стигнало до пресата, Джон е пиян и напада група хора на съседната маса с думите: „Обичам Хитлер… Хората като вас трябва да са мъртви. Вашите майки и прадядовци е трябвало да са отровени с газове в някой лагер“.
Процесът
Във Франция изразяването на антисемитски идеи е незаконно. Следва процес. Според адвокатa на модния дизайнер това публичното избухване на дизайнера е резултат от стрес, свързан с работата му и многобройните му пристрастености. От Dior го уволняват. „Осъждам много казаното от Галиано“, казва тогава Сидни Толедо. По време на процеса дизейнерът се извинява на всички за причинената болка. „Нямам обяснение защо съм постъпил така. Не помня нищо. По онова време пиех толкова много, че понякога се озовавах в другия край на града без да разбера как“, разказва Джон. Следват възстановяване от зависимостите в клиника в Аризона в продължение на 2 месеца.
Към днешна дата Галиано е чист от 11 години. Все още се опитва да разбере какво се е случило, защо е казал онези думи, след които е обвинен, че е расист и антисемит. „Не гледах това видео, защото познавам Джон, той не би могъл да се побере в нито едно от тези определения, той не е такъв“, споделя Наоми Кембъл.
На 12 юни 2013 година е излъчено първото интервю на Галиано след уволнението му от Dior. В заключение дизайнерът казва: „Способен съм да творя. Готов съм да творя… и се надявам, че ми бъде даден втори шанс“. Такъв той получава от влиятелни хора. Продължава да прави своите истории на подиума, търсейки изкупление.
Алексис
Плътно до него е дългогодишният му приятел Алексис Роше, за когото Галеано казва: „Той винаги беше там и споделяше болката. Това е любов“.
„Простих на Джон, след години той дойде и ми се извини“, казва Сидни Толедо, който е евреин. И веднага продължава: „Галиано е сложна личност. Това, което се случи, е сложна история. Вярвам обаче, че Джон ще остане в историята на модата. Всичко, което постигахме с него в Dior, никога няма да се повтори“.
