in

Пагубният 17 октомври за Ал Капоне

Истинското му име е Алфонс Габриел Капоне. Не го харесва и затова кара всички да му казват Ал. Роден е на 17 януари 1899 г.  в Ню Йорк. Дете е на италиански имигранти. Още съвсем млад става част от гангстерска групировка. Работи като охрана и барман в барове и бордеи. На 17 октомври 1931 г. Ал Капоне е пратен в затвора за укриване на данъци.

Започва училище на 5 години, на 26 е кръстник на мафията

Алфонс е много умно и интелигентно дете – започва училище на 5 години и до 6. клас е отличник. Тогава прекъсва обучението си. Започва кариера в Бруклин, след което се мести в Чикаго, не след дълго се превръща в бос на мафията в Америка. Когато става неин кръстник, е едва на 26 години.

Към края на 1920 година ФБР го поставя в листата на най-търсените престъпници, а през 1931 г. – на пагубния за него 17 октомври, Капоне е обвинен и осъден от федералните за… укриване на доходи.

Процесът

До това се стига, след като властите се добират до брат му Ралф Капоне. Той е арестуван по обвинение в укриване на данъци и осъден. Данъчните служители се добират до счетоводна книга на заведение на мафията, откриват и двамата счетоводители. Така към пролетта на 1931 г. са събрани достатъчно доказателства, за да започне съдебно дело. Ал Капоне е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над $200 000, както и за 5000 отделни нарушения на алкохолния режим заедно с други хора от организацията. Очакват го 34 години затвор.

Тогава адвокатите на боса сключват сделка с прокурора – Капоне се признава за виновен, а прокурорът препоръчва от 2 до 5 години затвор. Това е нечувано. При такива усилия и толкова събрани доказателства – такава ниска присъда. На 16 юни Ал Капоне влиза в съдебната зала усмихнат, но излиза вцепенен. Съдията Уилкърсън не приема направената сделка с прокурора и насрочва дата за процес на 6 октомври. През цялото лято организацията на Капоне с пълни сили се опитва да издири и да повлияе с всички средства на членовете на съдебното жури.

Късно в събота вечерта на 17 октомври 1931 г., след деветчасово заседание, журито стига до решение и обявява Капоне за виновен по някои, но не всички, обвинения в злоупотреба с данъци. Съдът признава укрити налози само в размер на 32 488,81 долара.Те обаче са достатъчни следващата събота съдия Уилкерсън да осъди Капоне на 11 години затвор, 50 000 долара глоба и още 30 000 за съдебни разноски.

Последни дни

Още в началото, когато е пратен зад решетките, Ал показва симптоми на деменция заради сифилис. Отпада все повече, преди да бъде освободен след 8 години затвор, през ноември 1939 година. След това се лекува в болницата в Балтимор. Оттегля се от светлината на прожекторите, ходи на риба, играе карти в имението си. През 1940 година става един от първите граждани, които са лекувани от сифилис с пеницилин, въпреки че за него вече е твърде късно.

През януари 1947 година, на 48 години, той се разболява от пневмония. Умира от сърдечен арест в дома си, след като претърпява инсулт. Погребан е в Чикаго, близо до баща си и един от братята си. През 1950 година останките му са преместени в гробището Кармел в Илиноис.

Песен в затвора

Ал е толкова голям фен на джаза, че през 1926 година отвлича пианиста Фетс Уолър, опира пистолет в главата му и го кара да свири без да спира на парти по случай рождения му ден в продължение на три дни. Музикантът си тръгва в пъти по-богат.

Всяка неделя в затвора Капоне свири на затворниците, а един ден дори пише и любовна балада, вдъхновен от дългите разговори за живота, любовта и ценностите с пастора, който посещавал лишените от свобода. Песента оцелява през годините и през 2009 г. е записана от членове на фен клуба на гангстера. Листът, върху който е писал босът, е продаден за 65 хиляди долара.

 

 

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

2.7k Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Южнокорейският глобален феномен „Squid Game“ – оцеляването във всичките му форми

Джон Галиано – в тишината на всичките си честоти