9 мита за здравето, в които все още вярваме

Чували сте какви ли не съвети за здравословния начин на живот – да се откажете от бялата захар и бялото брашно, да намалите въглехидратите, да не излизате от фитнеса и какво ли още не. Хранителната експертка Лаура Томас, цитирана от списание „Вог“, смята, че хората така са се вторачили в здравословния начин на живот, че понякога попадат в лапите на всякакви заблуди.

Проучване на Global Wellness Institute показва, че т. нар. уелнес е индустрия за 4,2 трилиона долара. Според „Вог“ суровата действителност е, че много от днешните тенденции за промотиране и поддържане на добро здраве не са научно доказани. Даже по-лошо – могат да се окажат научни неистини. Много от тях се разпространяват от инфлуенсъри в социалните мрежи или звезди с неясна компетентност по темата.

Така наистина е по-лесно, отколкото да се опитаме да разберем, че тялото на всеки от нас има индивидуални нужди, както и индивидуални начини да се справи с проблемите. Затова е добре да не приемаме митовете като нещо окончателно. Те не само могат да съсипят тялото ни, но и да нарушат нашето душевно равновесие, смята хранителният терапевт Алиса Ръмси. Според нея демонизирането на определени храни ни прави излишно подозрителни към тях, което може да доведе до дисбаланс и хранителни разстройства.

„Елиминирането на цели хранителни групи, каквито съвети получаваме понякога, може да постави хората в риск от хранителни дефицити, които могат да доведат до сериозни заболявания“, предупреждава Ръмси. Един от примерите, които дава е остеопорозата.

Списание „Вог“ събира 9 от най-популярните уелнес митове или половинчати истини, които е добре да имаме предвид.

1. Безглутеновата диета

Безглутеновата диета стана изключително популярна на Запад в последните години. Смята се, че 10% от американците елиминират или редуцират редовно консумацията на глутен. Това, разбера се, е напълно оправдано за хората, които имат стомашни проблеми. Смята се, че такива са приблизително 1% от световното население. Но мнозина, припознали безглутеновия начин на хранене, всъщност никога не са били диагностицирани със страдания на стомашния тракт. Излиза, че освен за хората, които правят големи пари от тази диета, за останалите тя няма особена полза.

Списание „Вог“ цитира изчисления, според които пазарът на безглутенови продукти се равнява на около 7,5 млрд. долара до 2020 г. Това мнение е подкрепено от Алън Левиновиц, автор на книгата „Глутеновата лъжа“, че храните, които съдържат глутен са с 242 % по-скъпи от безглутеновите им еквиваленти. На този фон обещанията за намаляване на теглото, увеличаване на енергията, справяне с чревните проблеми и дори лекуването на аутизъм, според списанието са безпочвени.

Въпреки данните, че само около 6% от американците са чувствителни към глутена и имат проблем след приемане на храни, които го съдържат, според изследване на Националния институт по здравето, публикувано през 2015 г., цели 86% си приписват непоносимост към глутена. Британският медицински журнал обаче предупреждава, че преминаването изцяло към безглутенов режим може да увеличи риска от сърдечни заболявания, например. Глутенът съдържа важни вещества, необходими за баланса в организма.

2. Детоксикация със сокове

Пиенето на сокове стана популярно през 70-те години на миналия век и постепенно завладя света. Очаква се до 2025 г. пазарът на тези продукти да достигне 250 млрд. долара. Мнозина вярват, че соковете дават енергия, засилват имунитета, подобряват храносмилането и даже лекуват рак. Освен, че подобряват чревната микрофлора, както доказва едно изследване, публикувано в изданието „Научни доклади“, изглежда другите ползи не са доказани. Може джусовете да са добър начин да добавите плодове към вашата диета, но те не съдържат протеини и фибри, които са толкова нужни на тялото, за да функционира. Затова третирайте антиоксидантния сок като добавка към всекидневното ви меню, но нищо повече, съветват от „Вог“.

3. Осем чаши вода на ден

Въпреки многото изследвания напоследък, които напълно развенчават „водния“ мит, той продължава да циркулира. Източник на тази заблуда може би е една статия, публикувана през 1945 г. от Националния изследователски съвет в САЩ, смятат д-р Рейчъл Врийман и д-р Арон Керъл, автори на книгата „Митове, полуистини и лъжи за вашето тяло и здраве“. Според споменатата статия от средата на 40-те години необходимото количество вода за възрастни наистина е 2,5 литра на ден, но авторите отчитат, че голяма част от нея вече се съдържа в храната, която приемаме. Това обаче е пренебрегнато през годините от много интерпретатори, които продължават да мултиплицират съвета за двата литра и половина. Съвременната и по-логична интерпретация е, че не може всички хора да се нуждаят от едно и също количество вода. Тези нужди съвсем естествено са индивидуални и зависят от възрастта, теглото, метаболизма на всеки човек.

4. Въглехидратите ни правят дебели

Макар много публикации да ни внушават, че ако спрем да консумираме въглехидрати, ще спечелим битката с теглото, реалността е съвсем друга. Сами по себе си тези вещества не ни правят дебели. Всъщност няма една единствена хранителна група, която да прави това. Според учените 77% от теглото ни, както и на височината ни се дължат на гените. Митът за въглехидратите обаче се дължи на хипотезата, че въглехидратите повишават инсулина, който превръща калориите в мазнини. Но едно изследване на Националния институт за здравето показва, че всъщност можем да надебелеем само ако консумираме повече калории, отколкото горим. Според миналогодишно изследване, публикувано в The Lancet Public Health нито ниско-, нито високовъглехидратната диета са идеални. Както винаги, истината е в баланса.

5. Захарта е враг

Блогъри, инфлуенсъри в социалните мрежи, всякакви публикации за здравословно хранене ни убеждават колко е вредна бялата захар. Според тях тя ще ни направи дебели, ще ни разболее от диабет, дори от рак. Реалността обаче е, че малко по-различна от тези твърдения, които не са подкрепени от задълбочени научни изследвания. Всички въглехидрати, които консумираме, било то от зърнени храни, банани или сладки картофи се разграждат до глюкоза, която е необходима за централната нервна система и червените кръвни телца. За вашето тяло всички източници на захар са едни и същи и се разграждат по един и същи начин. Наистина, минимално обработените подсладители като мед, съдържат повече хранителни вещества от обработените, но количествата са толкова малки, че едва ли ще имат значителен ефект върху здравето. Затова консумирането на малко захар не е опасно и дори е нужно за здравето. Само хапването на твърде много сладко може да увреди здравето ни и да удари стрелката на кантара.

6. Мултивитамини за здраве

Повече от половината американци приемат допълнително витамини. Според сп. „Вог“ това може би е загуба на пари. Няма сериозни доказателства, че приемането на изкуствени витамини ви прави по-здрави. А и каква е причината да го правите, ако се храните балансирано? Има 13 жизненоважни витамина. Повечето от тях можем да получим чрез храната, която ядем. Един от най-съществените витаминни дефицити може да е свързан с витамин В12. Симптомите за това обаче са лесно забележими – умора, загуба на паметта, изтръпване на крайниците. Така че, ако не сте на ограничителна диета, или не страдате от нарушена абсорбация на храните, няма нужда от прием на мултивитамини. Това се налага само в някои случаи. Добре е мултивитамини да приемат хората над 60 години, В 12 – веганите и вегитарианците, фолиева киселина – бременните, а D 2 – хората, живеещи в северните страни през зимата. Само ако по една или друга причина не приемате някоя храна, която съдържа определен витамин, добавянето му е разумно решение.

7. Упражненията превръщат мазнините в мускули

Тази теория води милиони хора по света във фитнесите. Те се блъскат с часове там с плахата надежда да придобият тела на апалановци. Движението, разбира се, е оправдано, защото подпомага кръвния поток в тялото и пречи на застоя, който води до много болести. Но трябва да се знае, че мазнините и мускулите са две напълно различни субстанции. Мазнините са под кожата, между мускулите и около вътрешните органи. Мускулите са в цялото тяло. Увеличаването на мускулната маса и загубата на мазнините са два съвсем различни процеса. Нивата на мазнините намаляват, когато тялото ги гори, в следствие на калориен дефицит, докато мускулите се увеличават при употреба. Тези, които имат по-голяма мускулна маса, изгарят повече калории, което води до загубата на мазнини. Но мускулите могат да се поддържат и с умерен, постоянен двигателен режим. Не очаквайте чудо за един ден във фитнеса!

8. Топла вода с лимон

Една от най-често разпространените практики сред всеки фен на здравето, е чашата топла вода с лимон на гладно сутрин. Феновете на тази практика смятат, че чудодйната чаша стимулира органите, събужда храносмилателната сисетма и балансира киселиннноста в организма. Същата тази чаша обаче може да бъде сериозен удар срещу зъбите, особено рано сутрин. Същото негативно действие има и кафето, така че, ако търсите алтернатива, идеята с лимона може да не е чак толкова лоша.

9. Високопротеиновата диета

След налагането на диетата на Аткинс в началото на 2000-те г. обсесията към протеините не дава признаци на намаляване. Тя ни преследва отвсякаде.Вече се предлагат всякакви продукти, дори хляб и шоколоди, обогатени с протеини. Безспорно протеините са важни за растежа и възстановяването на тялото и затова се препоръчват след интензивни упражнения. Но прекаляването с тях оказва негативно влияние. Според някои изследвания могат да доведат до намаляване на калция в костите, до проблеми с бремеността, както и да са токсични за хора, които имат проблеми с черния дроб. В зависимост от интензивността на вашето натоварвана, разумната норма според „Вог“ е да получавате между 10 и 35 на сто от всекидневните ви калории от протеини. За предпочитане, разбира се, са естествените източници – месо, риба, яйца, ядки или бобови растения.