in

Човекът на Кей Ишикава

След дебютния си филм „Следи от грях“ и пауза от 6 години японският режисьор Кей Ишикава създава 2-часов шедьовър – филма „Човек“. Лентата получава осем награди на Японската академия, както и номинации и награди от международни фестивали – в Санта Барбара, Кайро, Банкок, Венеция и Стокхолм. „Никой никого не (о)познава напълно“ е фраза, която може да бъде ключова за медитативната адаптация на романа „Човек“ от Кейчиро Хирано. Основната сюжетна линия пресъздава живота на Рие, която след смъртта на съпруга си, наема адвоката Акира, за да осветли някои неясноти в живота на покойния Дайсуке. В този процес започват да изплуват енигматични подробности, като първата от тях е, че съпругът на Рие не е Дайсуке…

Краят на филма също ни дава сюрреалистичен поглед – към картините на Рене Магрит. Те предизвикват човешкото желание и любопитството да се отиде отвъд очевидното и да бъде открито скритото. Смята се, че в основата на творбите – различни вариации на мъж в черен костюм, стои самият Магрит, като серията се състои от три картини, при които различни предмети крият лицата на изобразените хора. Основаната поанта на белгийския художник е, че умът обича образите, които са неизвестни.

На това залага Кей Ишикава в „Човек“. Смъртта на Дайсуке поставя въпроси за самоличността и миналото му. Вторият час на филма се превръща повече в разследваща история, като същевременно прожекторите са насочени към идентичността на още няколко персонажа – всеки има тайни, а съзнанията им крият неща, които рискуват завинаги да останат неизвестни, ако случайността не сблъсква историите една в друга.

„Героите са важни, но този път наистина исках да се съсредоточа върху идентичността“, разказва Ишикава. Той харесва идеята за смяна на главните герои един след друг. „Не исках да фокусирам филма върху чувствата на един конкретен човек или филмът да бъде воден от един единствен герой. Това беше разстоянието, което исках да създам“, обяснява още японският режисьор. Като принципа на матрьошките – от една вадиш втора, от нея трета….

Рие – след развода си и загубата на дете не се надява на любов. Появява се Дайсуке, за когото е убедена, че е добър човек – дори и в мига, когато се разбира, че той е друг, откраднал е самоличност, за да се спаси от родова травма и да започне нов живот….Накрая на филма неслучайно Акира казва: „Това, което бащите посяват, след това отсичат синовете“. И тук идва един от метафизичните кодове на филма – фалшивият Дайсуке е убит именно от дърво, докато се опитва да го отсече. Миналото, по един или друг начин, намира пътища, по които ни застига.

Адвокатът също преживява метаморфоза – докато търси себе си, за да разбере кой е, не забелязва, че съпругата му не е тази, за която се представя….Във филма всеки е различен, всеки е непознат, всеки има образ отпред и зад камерата. Освен Рие – тя не е само контрапунктът, през който преминават всички герои, но тя е честна през цялото време към хората, които обича – съпруга и децата си. Именно затова има очи да види човека у Дайсуке – дори и тогава, когато всички се съмняват в неговата идентичност.

Кей Ишикава казва, че японската филмова индустрия е затворена – даден филм може да има добри резултати в Япония, но това не означава, че ще се представи добре в чужбина или обратното. „Затова се опитвам да поддържам баланс. Чувствам, че „Човек“ може да е този баланс за мен“, не крие творецът. Е, определено го е постигнал! Филмът има всичко – добра кинематография, съспенс, идеен сюжет, силни метафизични кодове, добра актьорска игра, любов, перфектни сценарий и режисура.

Няма как да не припомня тук думите на Милан Кундера: „Човек преминава през настоящето със завързани очи. Той може само да предчувства и да гадае какво всъщност преживява. Едва по-късно отвързват кърпата от очите му и той, поглеждайки към миналото, проумява какво е преживял и какъв смисъл е имало то“.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

2.9k Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Илария Тути, която разказва истории на жени, скрити в гънките на времето

Леонид Йовчев: Могат и да не са достатъчно амбициозни, но преследвам мечтите си