Катерина Хапсали
Историята учи, че никой не се учи от нея. Или, ако искаме да ползваме по-академичната мисъл на Хегел: „В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да извлекат от историята.“ С огромна сила това важи и за диктаторите: най-мракобесните фигури в обществото, които винаги биват заклеймявани, след като паднат от власт, но рано или късно на тяхно място изникват нови…
Да, късата историческа памет е едно от проклятията на човечеството, което през определени периоди редовно се увлича по поредната месианска фигура с мания за величие и омраза към инакомислещите.
Особеностите в поведението на прословутите диктатори са добре известни: всички те имат желание за безгранична власт, успяват винаги да смажат опозицията, поръчват репресии с повод и без повод, дрънчат с оръжие и демонстрират военна мощ, а най-лошото е, че сеят много, много смърт. Толкова смърт, че после цели поколения я описват в катарзисни книги, пиеси, филми, до…следващия път, когато масовката отново изпадне в плен на чара на някой „харизматичен лидер“. Да, по това също си приличат диктаторите – в началото всички са определяни като харизматични и неизменно будят народната любов.
Но колкото и историята да се повтаря в налудничав, безспирен кръговрат, и колкото и вече да се е изписало по темата, не е зле от време на време профилактично да си припомняме някои от най-изявените диктатори в историята, особено тези на 20-и век. Дори за да държим нащрек сетивата си за подобен тип „харизма“.
Адолф Хитлер
Всъщност, той директно оглавява всякакви антикласации и вероятно е най-известният злодей в историята! Сега много от особеностите в поведението и вида му, включително езика на тялото на Хитлер, ни изглеждат карикатурни, но няма нищо смешно всъщност в този човек, директно отговорен за смъртта на безброй невинни. Хер Хитлер взема властта в Германия през 1933-а и не я пуска до самоубийството си през 1945-а, като междувременно стартира и губи Втората световна война.
Милиони негови „врагове“ загиват вследствие на налудничавите му идеи, голяма част от тях – в концлагерите, където фашисткият режим праща тези, замърсяващи т.нар. „Арийска раса“. Гоненията срещу евреите, кръвопролитните военни действия, налудничавата пропаганда и промиването на мозъци завинаги остават преплетени в образа на Хитлер. Но нека не забравяме, че също така за милиони негови последователи по онова време Фюрерът е единица мярка за държавник и политик, а прословутите му речи се слушат от застиналите тълпи с часове…
Владимир Илич Ленин
Звездата на лидера на болшевиките засиява ярко на небосклона по време на Октомврийската революция през 1917-а, след което на Ленин му се налага да преведе страната през гражданска война.
Запазвайки своя прагматизъм в лицето на трудностите, Владимир Илич все пак се опитва да помисли и за икономиката на страната, но въпреки находчивия си ум остава в историята именно като диктатор. Като човек, посял брутални идеи в руското общество, които са идеалната среда за неговия наследник, Сталин.
И отново образът на Владимир Илич има силен и светъл ореол за голяма част от масите – включително след смъртта му. Нещо явно неразделно от опасния чар на диктаторите.
Йосиф Сталин
Той се издига до абсолютно върховенство в Съветската империя, пардон – СССР, въпреки скромния си произход. Няма как да му отречем изключително гъвкавото, манипулативно и хладнокръвно боравене с бюрократичната система, което всъщност му осигурява този звезден възход. В крайна сметка, всички признати диктатори на 20-и век са владеели отлично и света на номенклатурчиците.
Сталин изпраща милиони свои сънародници в лагерите на смъртта, а други просто биват убивани или изчезват безследно, в опита му да контролира страната напълно. Според някои историци ролята му във Втората световна война и началото на Студената война го нарежда директно сред най-влиятелните личности на 20-и век изобщо. Наричат го „зъл гений“, както и най-елитният бюрократ в модерната история на човечеството. Тези определения обаче бледнеят пред образа му на злодей, затрил милиони хора в лагерите….
Бенито Мусолини
Понякога се чудя дали италианският символ на фашизма би имал някакъв шанс за кариера с днешния поток от информация – все пак, младият Мусолини е бил изключван от различни училища заради агресивното си поведение, включващо даже прободни рани, а това не е добър атестат ако искаш да бъдеш премиер, нали? Така или иначе историята не подлежи на редакция, а в случая Бенито Мусолини става премиер на Италия през 1922-а година.
Много бързо той успява да извърви пътя от държавник до диктатор, след което решава да търси експанзия и, разбира се, да се съюзи с друг наш познайник, Хитлер. Мусолини все пак е имал своите съмнения относно Фюрера и не е искал да се впуска в дълъг военен конфликт, но влиза във Втората световна война на страната на Германия, докато тя печели.
Знаем добре какъв е финалът на Бенито Мусолини – той е заловен и убит, но дори толкова години по-късно още във въздуха блуждае въпросът как и защо една нация, толкова често отъждествявана с културата, застава зад фашистката фигура на един явно неуравновесен човек…
Франсиско Франко
Единственото хубаво нещо около фигурата на този испански генерал е фактът, че покрай испанската гражданска война се появяват истински шедьоври в световната и българската литература, а на тамошния фронт крачат дори колоси като Хемингуей. Всички други асоциации с Франко, който взема властта през 1939-а, са мрачни. Той е отговорен за екзекуцията на десетки хиляди „врагове“, както и за абсолютния контрол над страната до 1975-а година.
Описват го като брутален лидер, но и един от породата на оцеляващите държавни мъже. Да не забравяме, че въпреки преговорите с Хитлер, Франко все пак остава официално дистанциран от Втората световна война, което се оказва изключително далновиден ход.
Въпреки свободата на словото и живота като цяло в Испания след 1975-а, понякога все още дочуваме носталгични по годините на Франко гласове… Което отново ни кара да се запитаме защо хората имат склонноста да търсят диктатори, вместо да подхождат към демокрацията отговорно?
