Нина Александрова
Даниел Канеман е лауреат на Нобелова награда за икономика за плодотворния труд в областта на психологията, анализиращ рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Той е един от най-важните мислители на нашето време и идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на науката и живота – включително в икономиката, медицината и политиката. Психологът се противопоставя на схващането, че поведението на хората се корени в рационален процес на вземане на решения – по-скоро то често се основава на инстинкт. „Много области на социалните науки просто не са същите, откакто той се появи на сцената“, смята професор Елдар Шафир, негов бивш колега.
Даниел Канеман напусна този свят на 90-годишна възраст. Роден е в Тел Авив и отбива военната си служба в Израел през 50-те години на миналия век. „Имах ограничени амбиции, не се стремях към големи успехи. Бях много трудолюбив, но не очаквах да бъда известен психолог. Напълно съм способен на големи удоволствия и имах страхотен живот“, казва той през 2015 г.
Канеман се отличава със своята работа по психологията на преценката и вземането на решения, както и с теорията си за поведенческата икономика, за която през 2002 г. получава Нобелова награда за икономика заедно с Върнън Л. Смит. Неговите емпирични открития предизвикват приетата тогава теория за човешката рационалност, преобладаваща в модерната икономическа теория. С Амос Тверски и други учени Канеман създава когнитивна теоретична основа за общи човешки грешки, възникващи от евристиката и отклоненията й. Изследванията на двойката се фокусираха върху това, доколко вземането на решения се формира от странности и умствени преки пътища, които могат да изкривят мислите ни по ирационален, но предвидим начин.
През 2011 г. той е в списъка на топ световни мислители на списание „Foreign Economy“. През същата година книгата му „Мисленето“, която обобщава голяма част от изследванията му, е публикувана и моментално се превръща в бестселър. Творбата, писана в продължение на 40 години, се опира на невронауките, когнитивната теория и приложната психология.
В книгата Канеман въвежда две системи, които нарича Система 1 и Система 2. Те не съответстват на конкретна част от мозъка, а по-скоро са условно разделение на мозъчните функции. Система 1 е по-бързата система, която е по-скоро автоматична, свързана с интуицията. Система 2 е преди всичко логична, свързана с премисляне на аргументи и контрааргументи. Обикновено едната от системите е застъпена по-силно при всеки човек. Канеман подробно разглежда взаимодействието между двете системи в книгата си и начините, по които хората вземат решение. „Мисленето“ разкрива изключителните характеристики на мисловния процес и показва колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни.
Канеман е основател и на TGG Group – консултантска компания за бизнес и филантропия.
Прекарва детските си години в Париж, където родителите му емигрират от Литва в началото на 1920 г. Градът е окупиран от Нацистка Германия през 1940. Баща му е от първите френски евреи, които са взети от германците, но е освободен след шест седмици благодарение на намесата на работодателя му. Умира вследствие на диабет през 1944 г. След това семейството се мести във владяната по онова време от Великобритания Палестина през 1948 г., точно преди създаването на държавата Израел.
Канеман обяснява, че отчасти окупацията от нацистите е причината да влезе в областта на психологията. Трябва да е било към края на 1941 или началото на 1943 г., когато евреите са били длъжни да носят звездата на Давид и да се подчиняват на вечерния час. Канеман разказва:
„Бях отишъл да си играя с един приятел християнин, но беше станало много късно. Обърнах кафявия си пуловер на обратно, за да се прибера незабележимо вкъщи. Докато вървях по една от празните улици, видях един немски войник да ме доближава. Беше облечен в черна униформа, а бях чувал, че от тях трябва да се страхувам повече от другите, тъй като това беше облеклото на специално наетите тогава войници от СС. С приближаването си към мен забелязах, че той ме гледаше доста напрегнато. Тогава той ме повика, приближих се още по-близо до него и той ме прегърна. Бях ужасен при мисълта, че може да види звездата от другата страна на пуловера ми. Говори с мен разпалено на немски няколко минути, извади портфейла си, показа ми снимка на малко момче и ми даде малко пари. Прибрах се по-сигурен отвсякога, че хората са безкрайно сложни и интересни“.
