Розовият град – църкви, самолети и теменужки

Чували ли сте за розовия град? Тулуза се намира на юг от Париж, в прочутата френска провинция Окситан. Градът от френския прованс си е туристическо „три в едно” – Южна Франция, още по-южна Испания и съвсем южна Италия, взети заедно. Но когато попадне тук, човек изпитва смътно желание да се телепортира. Ако може да стигне до някое от местенцата, описани в туристическите справочници, без да минава по улици с хлопнати прахолясали дървени кепенци, поръждясали стари железни решетки и олющени сгради. Заради тях и затворените магазинчета с паяжини в ъглите на витрините, където последният клиент е влязъл преди няколко години, отначало човек се чувства като в град със затихващи функции. Това чувство избледнява, когато види надписите на улиците на френски и испански.

Старинната римска базилика и вътрешността на многобройните готически църкви се съревновават по популярност със самолетите „Еърбъс”, които се произвеждат тук, и с теменужките, които местните са издигнали в култ. Заради теменужената индустрия, която прави от сапун до горчица и други лилави неща, човек се чуди защо градът не е кръстен „лилавия”, а розовият град. След няколко обиколки на центъра, всичко е ясно – цветът на овехтяла тухла е завладял цяла Тулуза. Той не само преобладава върху всички стари сгради, но и задължително присъства с някой и друг елемент във всички нови.

Преди да тръгнете да обикаляте местните църкви, които наистина си заслужават да бъдат видяни главно отвътре, трябва да се отбиете на площада на Капитолия. Няма как да се объркате – часовниковата кула, издигната през 1525 г., стърчи и се вижда отвсякъде. Тази тухлено-розова сграда е нещо средно между музей и действаща институция – мост между миналото и бъдещето. В Капитолия все още се намират много от кметстките служби, водят се местни граждански дебати и се издават паспорти, а в пищно нарисуваните зали на първия етаж се сключват бракове и се правят концерти. През другите дни тук може да се влезе – при това напълно безплатно – като на изложба. Рисунките по стените са гигантски и разказват за любовта като такава на 20, 40 и 60 г. Те изобилстват от тържество на рубенсова женска плът. В една от залите преобладава мотивът „Времето тече…”, а в няколко други – епизоди от живота и местното изкуство, както и битките в защита на отечеството. До тях се стига по мраморно стълбище, нарисувано в началото на XX век. На входа е бюстът на Жан Жорес, когото местните наричат социалист визионер и с когото се гордеят.

Малко е тъжно, че красивият площад на Капитолия, който съществува от 18-и век, е превзет от сергиите на амбулантни търговци с южняшки темперамент, които пречат на пришълеца да се наслади на каменните павета и простора пред сградата, завършена през 1850 г. По която и уличка да тръгнете от Капитолия, ще се натъкнете на някоя от многото „розови” църкви. Не, това не са храмове, които можете да се снимате отдалеч. Повечето от тях, със съвсем малки изключения, се сливат с другите розовеещи сгради наоколо. Дори има шанс да ги пропуснете. Отвън по нищо не личи, че зад дебелите тухлени стени се крие внушителна готическа архитектура с колони, до чийто връх погледът рядко може да стигне.

Макар уж да си приличат, всички църкви заслужава да се видят. Почти всяка има по-малък или по-голям органи, но почти никоя няма икони. Един от най-големите музикални органи – около 13 тона – е построен през 1612 г. в един от най-красивите храмове в Тулуза – катедралата „Сент Етиен”.

В розовия град има поне 3 църкви и поне 8 параклиса, наречени на Дева Мария. А в църквата „Сент Пиер” има зала, наречена Кирил и Методий. Макар че българското сърце трепва, никъде в храма няма обяснение кому и защо е хрумнала идеята да увековечи двамата братя славяни.

Сред забележителните готически постройки в самия център на града е Конвентът на Якубинците – манастир с 8-вековна история и впечатляващ готически дизайн. Храмът е построен през 1229 г., а колоните високи 28 метра, наподобяват палми. Галерия със сводове и колони обгражда спретнат двор, който е бил място за медитация и общуване. В осмоъгълната часовникова кула, висока 45 метра, някога се е намирала камбаната, която отмервала времето в провинциалния град.

Базиликата „Сент Сернин” и нейната осмоъгълна часовникова кула, висока 67 м, връщат в още по-стари времена. Построена на мястото на най-голямата римска църква, базиликата носи името на първия епископ на Тулуза, който умира през 250 г. и е погребан тук. На негово име са кръстени около 700 църкви в Испания, Италия и Франция. На около 200 км на югозапад оттук започва пътят на пилигримите Камино. В базиликата подробно са описани постулатите, които всеки пилгрим следва. Част от тях все още минават оттук, по т. нар. френски път към Сантяго ди Компостела, за да стигнат после до гроба на Сент Джеймс. Тази френска част от пътя Камино е дълга около 170 км. и повечето пилгрими я взимат за около 10 дни.

Където и да ходите в Тулуза, непременно ще забележите металните „дантелени” балкони. Местните са водили своеобразно състезание какви по-причудливи форми да изплетат. Не пропускайте да направите джокинг или да карате колело или ролери, по бреговете на един от местните канали. Най-кратък – само колиметър и половина – е Канал дьо Бриен. Канал Латерал, който свързва Тулуза с Бордо, е дълъг около 180 км. Най-дълъг – около 250 км. – е плавателният Канал дьо Миди, който води до Средиземно море и е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Почти 45 км. от Канал дьо миди от двете страни са подходящи за колоездене и заради това велотуризмът е на особена почит в района. Срещу 260 евро за 4 дни с колело по канала можете да стигнете до Каркасон – уникалният средновековен град-крепост, който си заслужава да се види.

Канал дьо Миди е завършен през 1681 г. Местният архитект Пиер-Пол Рике убедил крал Луи XIV, че каналът е важен за развитието на икономиката и търговията в района и финансирал част от построяването му. Днес търговската слава на съоръжението е помръкнала и е отстъпила мястото на корабчетата за удоволствие, които разхождат туристи от април до октомври, но без юли и август, когато водата почти изчезва.

Когато слънцето започне да залязва и да прави тухлите на сградите още по-розови, е време да поседнете край някои от мостовете на пълноводната Гарона. Най красив е Понт Ньоф – Новият мост, построен през 1632 г. Хората, които се излежават на тревата по бреговете или са провесили краката си над коритото, широко повече от 150 метра, пият бира и се любуват на 7-те каменни арки на моста и едва влачещата се река.

На другия край на града времето тече със скоростта на самолета. Тук, в покрайнините на Тулуза, се „раждат” самолетите „Еърбъс”. Тази индустрия, която привлича млади инженерни умове от цял свят, оживява този поуморен град, който успешно се състезава за световна столица на авиацията, наред с американското летовище на „Боинг”.

Пътят към самолетната  слава на Тулуза започва преди повече от 100 години, много преди създаването на „Еърбъс”. Местен инженер конструира през Първата световна война малки самолети, които се използват за наблюдателни мисии. Когато военният конфликт приключва, той започва да прави малки машини за пренос на поща чак до Дакар, а по-късно – до Южна Америка. Първият полет до Рабат през 1919 г. трае около 13 часа. Сред привлечените обучени пилоти е бил и Антоан Сейнт Екзюпери. След няколко катастрофи и неблагополучия един от главните конструктури в компанията обаче се отделя и с помощта на държавата полага основите на модерната авиоиндустрия.

Днес строежа на самолети в Тулуза дава хляб на около 50 000 души. За да бъдат привлечени, местните са създали музея Аероскопия. В производствената база на „Еърбъс” до местното летище Бланяк има 4 туристически кръга. Друга атракция е космическото градче недалеч от центъра на града. Тези космически изложения са притегателен център особено за младите туристи. До тях се стига лесно, с 2 от линиите на метрото, 2 трамвая и десетина автобуса.

Срещу 12 евро в Аероскопия може да се види легендарният „Конкорд” или да се „приземи” самолет в симулатор, а срещу 21 евро – да се озовете във всяка точка на вселената. На 25 декара, върху които са разположени интерактивните изложби, човек може да потренира за космонавт, да „стъпи” на Луната, или да се почувства 8 пъти по-лек без земно притегляне. Гитантски екран и 3D технология пращат посетителите направо сред звездите.  С това  пътуването до Тулуза става туристическо 4 в 1.

В Окситан теменужките са издигнати в култ и са превърнати в сериозна индустрия. За парфюмите и аксесоарите с аромат и цвят на теменужки е повече от ясно. Но яли ли сте сладък  „чипс” от теменужки? Това са захаросани теменужени цветчета. Те съмсем не са единственото, произвеждано от виолетки. Теменужена захар, сироп, мед и чай, бонбони, шоколад, есенция,  конфитюр, теменужено вино и ликьор са част от многобройните предложения. Един от най-големите хитове са сол, горчица и дори оцет от теменужки. За да няма объркване, местните са издали правила за употреба на „виолетовите” храни – коя с кое френско вино или сирене върви.

Близо 160 години местните градинари култивирали със страст емблематичната „Виолетка от Тулуза”. Това не е обикновена дива теменужка, а нещо като маслодайната „Роза дамасцена” от Розовата долина. Тя цъфти и се бере всяка година само между декември и март. Легендата разказва, че през 1850 г. войник от армията на Наполеон донесъл този специален вид теменужка чак от Италия за своята любима. 168 години по-късно дори екипите и всички фен аксесоари на местния футболен отбор са в лилав цвят.