„Пътищата на коприната“ – картография на света от миналото и сложните връзки между народите

Питър Франкопан тръгва по някои от най-прашните маршрути на човешката история, за да я разшири до същинския ѝ мащаб, като в центъра поставя различните измерения на регионите, които свързват континенти и океани далеч преди съвременността – и по които текат идеи, стоки, зарази и армии, които сеят разруха и носят промяна.

„Пътищата на коприната“ е един от най-знаковите прочити на световната история, който разширява европоцентричния разказ за света. Книга за сложните връзки между народите и държавите в миналото, които все още оказват невидимо, но незаобиколимо влияние и в настоящето.

Наистина ли глобалната търговия достига своя бум през последния век? Kaк се стига до възходът на западната цивилизация и защо мирът в Близкия Изток изглежда невъзможен? Зараждат ли се отново Пътищата на коприната през XXI век?

Написани достъпно и с размах, тези страници водят читателя на вдъхновяващо и шеметно пътешествие из екзотичния и често напълно непознат за нас Изток, където са се въздигали и разпадали велики империи, възниквали са глобални религии и смайващи паметници, а науката и изкуството са постигали висини далеч преди Ренесанса и Просвещението. Акцентирайки върху връзките по гръбнака на Азия, които са диктували световната история, британският историк се стреми да избяга от лесните и клиширани хронологии и едностранчиво проследяване на събитията от европоцентрична гледна точка, като простира своя разказ от зараждането на древните цивилизации през периода на възхода на християнството и исляма, та до последвалите Велики географски открития, Просвещението и световните промени до наши дни.

В духа на знаковата „Под различни небеса“ от Норман Дейвис, „Пътищата на коприната“ от Питър Франкопан е мащабна и пленителна картография на света от миналото, която може да помогне да се предвидят следващите десетилетия на бъдещето.

Откъс:

„Персите имали голяма склонност да възприемат чужди обичаи. Те били готови да изоставят собствения си стил на обличане, когато стигат до извода, че модата на победения враг ги превъзхожда, това ги подтиква да заимстват стилове от медите, как­то и от египтяните. Желанието да се приемат нови идеи и практики било важен фак­тор за това персите да успеят да изградят административна система, която позволява плавно управление на империя, обединяваща в едно много различни народи.

Високообразована бюрокрация ръководела ефикасната администрация на всекидневния живот в империята, за­писвайки всичко – от заплатите, давани на работниците в царския дом, до утвърждаването на качеството и количеството на стоките, купува­ни и продавани по пазарите“.