Нина Александрова
Един от големите съвременни писатели Пол Остър боледува от рак, диагностициран през декември миналата година. Първа за заболяването съобщи преди шест месеца в Instagram съпругата му Сири Хуствет, самата тя също писател и есеист. Днес тя припомни с друг пост, че Пол и тя все още се намират в Cancerland – земята на раковоболните, където са „заедно в близостта и раздялата“, както сами определят този тежък за двамата момент.
Пол Остър се нарежда сред най-интригуващите имена на съвременния роман. За последните 35 години американецът е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. Завършва в Колумбия, след което настъпват години на доброволно изгнаничество в търсене на себе си в Париж, платени с брутална бедност. Това първо дълбоко гмуркане в истинския живот обаче се превръща в безподобно чистилище и навярно отключва тайната врата към всички екзистенциални въпроси, които Остър така усърдно разнищва в цялото си творчество. Първото му литературно произведение – „Изобретяване на самотата“, поразително прилича на преждевременна автобиография. В книгата има размишления върху темите, които ще преследват всичките му следващи творби – самотата, изолацията, смъртта, съдбата, съвпаденията.
През април миналата година Пол е сполетян от голяма трагедия – губи сина си, 44-годишния Даниъл Остър, чиято майка е писателката Лидия Дейвис. Даниъл умира от свръхдоза наркотици в Ню Йорк. В края на 2021 г. той е обвинен в непредумишлено убийство – отново чрез свръхдоза наркотици, на 10-месечната си дъщеря Руби. Подобни трагедии могат да отключат раково заболяване у всеки. Въпреки това Пол Остър не се отказва от живота – през ноември предстои да излезе новата му книга – романът „Баумгартнер“, която Хуствет нарича нежна и чудновата.
Сири признава, че откакто са в Cancerland се въртят в кръг, но въпреки това Пол е успял да направи този тежък период красив, макар всеки да може да го нарече сив и грозен, претворил го е в полза на живота, а не на смъртта – с чувството си за хумор и с достойнство. „Това буди у мен възхищение“, споделя съпругата му, която е преживяла с него 42 от писателските му години. И допълва, че лично тя се страхува от смъртта, но гледайки как Пол се взира в бездната вече повече от година и не изпитва страх, това я кара да се смирява.
За тази една година в болницата и тичането на процедури тя е виждала как хората не се примиряват с диагнозата си, други реагират със самосъжаление, е трети се паникьосват. „Приемат го като прекъсване на живота, а това е самият живот“, пише Сири в Instagram, а думите й докосват хиляди последователи. Въпреки че ракът променя ежедневието на всеки, рутината на двамата писатели е повече от жизненоутвърждаваща – хапват хубава храна, шегуват се помежду си, разговарят с часове…Възползват се пълноценно от дните, които им остават. Наред с това четат медицински статии, разчитат поредните изследвания: „Има ужас, има и надежда“, обобщава Хуствет. Двамата с Пол обръщат внимание на всички малки жестове – усмивките на работещите в болницата, изслушването от тяхна страна, вниманието на приятели и близки. „Добрината има значение за нас“, казва Сири.
Сега е времето да си припомним, че Остър пише за любовта и съдбата през призмата на най-прости ежедневни неща. Всичко обаче води до завладяващи обрати. Така характерни за и самия живот, нали?!
