Нина Александрова
Всеки познава усмивка на Мона Лиза, но малцина знаят историята й. Портретът й се превръща в една от най-прочутите художествени творби на всички времена. Най-известната дъщеря на Флоренция обаче e невидима в родния си град. Няма табели, сочещи къде е живяла; нито една улица не носи нейното име.
Заинтригувана от новите открития, потвърждаващи самоличността на модела на Леонардо, Даян Хейлс се впуска в свое проучване, за да разбули истинската история на Мона Лиза Герардини дел Джокондо. Заравя се в архиви със стари документи; разхожда се по запуснатата улица, където е родена; опознава квартала, където е отгледала децата си; среща се с потомците й; влиза в най-старите и най-красивите флорентински имения.
Личната история на Мона Лиза е вплетена в удивителната картина на ренесансова Флоренция с легендарни фигури като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Макиавели. Резултатът от труда на Даян Хейлс е очарователна смесица от биография, история и мемоари, вдъхновяваща туристическа обиколка на Флоренция, откривателско пътешествие, пресъздаващо живота на Лиза във време на предела между средновековното и модерното.
Изследването „Животът на Мона Лиза“ ни отвежда по следите на историята, за да разкрие личността на най-загадъчната жена на всички времена Лиза Герардини дел Джокондо. Журналистката Даян Хейлс, автор на няколко научнопопулярни книги и хиляди статии за пресата, сладкодумно, непринудено и с чувство на пристрастие към италианската култура и език представя в близо 400 страници приключението си да изследва родовата история на флорентинската красавица, гения на Леонардо да Винчи и прехода на град Флоренция от Средновековие към модерните времена.
Защо тази усмивка от портрета на Леонардо да Винчи всяка година привлича над 9 млн. посетители в галерията на Лувъра? Животът на Лиза отвъд рамката отваря прозорец към град в разцвета на своята жизненост, към култура, предефинирала човешките способности.
„Свързвах Мона Лиза единствено с картината в Лувъра и с вездесъщото изображение върху кажи-речи всичко – от тениски до чайници. Не си я представях като момиче с майка и свой живот“, пише в началото на книгата си журналистката Даян Хейлс.
Италианците наричат картината Ла Джоконда – съвместяват остроумно презимето на съпруга й Франческо Дел Джокондо и буквалното значение на думата gioconda – „щастлива жена“. Рожденото й име е Лиза Герардини. „Мона“ е уважително обръщение за „мадам“.
Интересен факт е, че в родната си Флоренция няма нито улица на нейно име, площад или паметник. Няма табели на сгради, които да напомнят къде е живяла. Родена в магазин за вълна на Виа Згуадза – името на улицата означава „газя в кал“ и винаги се носи неприятно зловоние. Днес сградите на тази улица са запуснати и целите в графити. Момичето израства сред тракащите станове на флорентински тъкачи. Произхожда от старо аристократично семейство, доколкото можем да сме сигурни след половин хилядолетие; родена е през 1479 г. Накратко казано, омъжва се за недодялан и свадлив търговец, който е два пъти по-възрастен от нея, ражда му шест деца и умира на 63 години. Тя е типична жена на своето време, живее в едни от най-смутните години на Флоренция – на бунтове, политически брожения и обеществени скандали, обсада и завладяване.
Сухите факти обаче са недостатъчни за Даян Хейлс – та предприема свое приключение, като живее в различни флорентински квартали, посещава църкви и параклиси, където се е молила Лиза Герардини, посещава стари изби, реставрирани имения и фабрики за коприна, за да попие атмосферата на местата от живота на жената със загадъчната усмивка.
Книгата разглежда появата на потрета „Мона Лиза“ и живота на Лиза Герардини в един по-широк контекст, като дава познания за важните икономически и социални тенденции в ренесансова Флоренция, за историята на флорентинската коприна, за родословните дървета на някои от най-знатните фамилии по онова време, за развитието на Леонардовото изкуство.
В тази книга Даян Хейлс се опитва да отговори на ключови въпроси от биографията на Мона Лиза Герардини дел Джокондо:
- Коя е тази обикновена жена, чийто образ постига непреходна световна слава?
- Как е живяла тя и защо най-знаменитият художник на нейното време я е избрал за модел?
- Какво се е случило с нея след създаването на картината шедьовър?
- Защо усмивката на Мона Лиза ни очарова и до днес?
Журналистката започва от откриването на кръщелното свидетелство в църковния регистър и къщата на съпруга й, купена за разрастващото се семейство, през страховитата съдебна зала Барджело, където бунтовният род Герардини среща мрачната си участ, през сградата на Виа дела Стуфа 23, където вероятно е нарисуван портретът.
Даян Хейлс се среща лично и с наследници на Герардини – принцесите Наталия и Ирина Гуичардини Строци, които разказват, че Лиза е рисувана два пъти – веднъж е създаден портретът, който е изложен в Лувъра (маслени бои върху тополова дъска и платно), и втори, който е предаван от векове в рода. „Бащата на момичетата – принц Джироламо е наследил същата полуусмивка на Мона Лиза, омайваща света от 500 години“, твърди изследователката.
Традицията повелява Мона Лиза да бъде погребана до съпруга си в базиликата „Сантисима Анунциата“, но тя избира в разрез с волята му манастира „Сант Орсола“, където изживява последните си години като вдовица. Заради занемареността си днес това място местните наричат Срама на Флоренция. От градската управа предвиждат целият район да бъде обновен и превърнат в културен център, посветен на Джокондата.
„Животът на Мона Лиза“ дава ценна информация и за битието на самия Леонардо да Винчи – живописец, музикант, склуптор, математик, инженер, изобретател, анатом, геолог, ботаник и още какво ли не. Умее да огъне конска подкова с голи ръце, хвърля се в безумни артистични начинания, претърпява унизителни провали – но до края на дните си не се разделя единствено с портрета на Мона Лиза.
Предположенията кой всъщност е изобразен на картината варират от херцогиня воин, куртизанка или графиня, според египтолозите пък това е богинята Изида, а Фройд твърди, че в образа са вплетени черти от майката на Леонардо. Все още се водят спорове дали изобщо е изобразена реално съществувала жена или това е автопортрет на Леонардо да Винчи в женски облик. Математици тълкуват шедьовъра дори като „транскрипция“ на уравнения и логаритими. Допуска се това да е и дългогодишен спътник на художника.
Портретът се появява около 1525 г. във Фонтенбло (няколко години след смъртта на Леонардо да Винчи), до края на XVI века остава в кралска баня на френския двор. Тъй като запарените помещения не са подходящо място за съхранението му, в недомислен опит да поправи нанесените щети нидерландски реставратор намазва картината с дебел слой лак. Лакът прави цветовете по-приглушени и се разпуква в мрежа от тънки нишки. Оттогава „Мона Лиза“ носи този воал.
„Въпреки спекулациите и различните теории, съгласна съм, че в крайна сметка „Мона Лиза“ е това, което е – шедьовър с божествена красота“, пише Даян Хейлс в книгата си. Споделя, че усилията й да опознае живота на Лиза Герардини обогатяват начина, по който днес възприема шедьовъра на Леонардо да Винчи. „Някога виждах само безмълвна фигура с мечтателна усмивка. Сега виждам дъщеря на Флоренция, ренесансова жена, съпруга на търговец, любяща майка, набожна християнка, благороден дух“, казва още писателката.
За авторката:
Даян Хейлс е журналистка и писателка, носителка на множество награди. За най-продаваната си книга La Bella Lingua: My Love Affair with Italian, the World’s Most Enchanting Language е удостоена с почетно рицарско звание от президента на Италия. На българските читатели е позната с романа си „La Passione. Как Италия прелъсти света“ (2019). Освен автор на учебници и научнопопулярни книги, тя е редактор в Parade, Ladies’ Home Journal, American Health, Working Mother. Написала е над хиляда статии за списания и вестници: Family Circle, Glamour, Good Housekeeping, Mademoiselle, McCall’s, The New York Times, Reader’s Digest, Redbook, Seventeen, The Washington Post, Woman’s Day.
Завършва журналистика в Колумбийския университет и е сред малцината журналисти в САЩ, получили за публикациите си в списания национални награди от Американската асоциация на психиатрите и от Американската асоциация на психолозите. Статиите й на здравна тематика са отличени с почетната награда EMMA за изключителен принос в областта на медиите.
Даян живее в Сан Франциско. Съпругът й д-р Робърт Хейлс е декан на Факултета по психиатрия в Калифорнийския университет в Дейвис. Има една дъщеря – Джулия Хейлс.
