in

Последният филм на Чаплин – утопия, предсказала бъдещето

На 5 февруари 1936 година Чарли Чаплин реализира последния си ням филм „Модерни времена“. Пет години са му нужни, за да го покаже. Филмът е своеобразен хибрид – ням е, но има музикално оформление, звукови ефекти и кратки диалози. За първи път персонажът има глас.

В ролите влизат още от Полет Годар, Хенри Бергман, Тини Сандфорд и др. Основният фокус е върху свободата на човека, попаднал в нов затвор – вместо машината да му служи, той започва да служи на машината и това се нарича прогрес.

Фабулата е изградена около скитник – работник, на границата на лудостта, в експериментален завод с автоматизация на производството. Докато влиза и излиза – първо от лудницата, после няколко пъти в затвора, среща любовта.

„Модерни времена“ е критика на технологиите и влиянието им върху обществото. Филмът е последният за Чаплин в ролята на Скитника и последният в нямото кино, с което е започнала славата му. Единствените гласове в „Модерни времена“ идват от технични устройства – на шефа, който се обръща към работниците от телевизионен екран, и на търговеца, чийто глас идва от фонограф. И това не е случайно, а начин да се засили внушението.  За Чаплин мощната индустриализация, в която човекът е заменен от машина, е гибелна за индивидуалността и съзидателната енергия на човека. Мултиплицирането на едни и същи движения от много хора ги лишава от облик, въображение, творчество, индивидуалност и душевност. Той се съхранява и този път. Наградата е срещата с Полет Годар – първата актриса, която се оказва неговият идеален партньор не само на екрана, но и в личния живот, за години напред.

За да се подготви за филма, Чарли чете книги по икономика и утопичен социализъм. Възмущава се от човешката криза и пояснява, че – „Проблемът не е в изобретенията и в технологиите, които винаги са облекчавали живота на хората, а в това, че идва ново робство, с още по-неравномерно разпределение на средства и печалби – от съмнителна върхушка с непостоянни користни интереси“.

В ХХІ век днес има всичко, срещу което Чаплин въстава – бедност, безработица, протести, политически игри, икономическа криза и неравенство.

Филмът получава обвинение в „плагиатство“ от германско-френска фирма „Тобис“, че Чаплин е откраднал идеята от друг филм за индустриалната революция – „Нашата свобода“ на режисьора Рене Клер. Съдебният процес е слаб, но германецът дори подновява обвинението през 1947, след края на Втората световна война. Чаплин и адвокатите му се съгласяват на скромно обезщетение, за да оставят проблема зад гърба си.

„Модерни времена“ печели Награда от Националния съвет за кино на САЩ през 1936, през 1989 получава виза за съхранение в Националния филмов фонд на САЩ. 80 години по-късно, през 2016, е класиран в „Залата на славата“ от онлайн потребителите на кино и телевизионни програми.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Магистралата Каракорум – осмото чудо на света

Ивайло Христов: Войната между половете е безсмислена, всяка загуба е печат