Нина Александрова
Разположен на над 1200 м надморска височина, Техеран непрекъснато се разраства. Обявявен за столица на Иран в края на XVIII век, днес е известен както с многобройните си музеи, галерии и дворци, така и със ски курортите, разположени на север по склоновете на планината Алборз. За нас, европейците, градът е прочут и с проведената в него Техеранска конференция през 1943 г., на която Сталин, Чърчил и Рузвелт, държавните глави на трите основни сили от антихитлеристката коалиция – СССР, Великобритания и САЩ, обсъждат откриването на втори европейски фронт, влизането на Турция във войната и следвоенното развитие на Европа.
Правата на жените
Съвременен Техеран притежава много лица. Иран като наследник на хилядолетната персийска култура, е място на религиозно и културно многообразие. В страната възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, появили се през II-то хилядолетие пр. Хр. В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана.
Жените понасят бремето на режима в Техеран. Те не могат да избират свободно облеклото си, професията си, не могат да пътуват свободно, да посещават културни или спортни мероприятия или да танцуват на обществени места. Градът дори разполага с морална полиция, която следи дали правилата се спазват. Това е една малка част от множеството проявления на липсващата свобода.
Иранското законодателство не предоставя на жените равни права в брака наред с мъжете, при развод, упражняване на родителски права и право на наследство. Те трябва да носят хиджаб (забрадка), а ако не го правят, ги грози затвор.
Забрани
Освен за жените, забрани има и за мъжете, макар и в много по-малка степен. Те могат да носят дрехи с къси ръкави, но не и къси панталони, обеци, гердани и други накити. Близките отношения между мъже и жени не могат да се демонстрират на публични места. Наказанията за допуснати нарушения могат да бъдат много големи.
Правенето на снимки на военни или правителствени обекти и инсталации, или в близост до тях, е строго забранено.
Забранен е и вносът на оръжие и боеприпаси, алкохол, свинско месо, наркотици, предавателна и записваща техника, компакт-дискове, аудио- и видеокасети, книги и пропагандни материали, съдържащи информация в противоречие с нормите и законите на установения обществен ред и заплашващи националните интереси на страната.
Нрави
В Техеран обаче чарът на Стария свят е навсякъде. Хората са любезни и топли, със силно развита интуиция един за друг, обединени. На бялото казват бяло, а шареното е шарено – директни и открити са, всички живеят в уважение един към друг, в толерантност. Не са затворени в настоящето, миналото или бъдещето, преживяват времето по-скоро като вечност. Усещат другия и се отнасят с любов и разбиране.
Трафикът е мъчително бавен, а светофарите не вършат никаква работа. Пешеходците, които пресичат, рискуват живота си, но най-важното е „да не спираш“, твърдят хората, прекарали повече време в Техеран. Въпреки това катастрофи почти няма, нито отчайващо натискане на клаксони или псувни. Симбиозата между хората на пътя е реална.
Култура
Културата е пленителна, като се започне от музеите – Музеят на стъклото със своя удивителен набор от стъклени орнаменти и прибори, купи и кани, Музеят на изкуството, който ни дава незабавен поглед към древното и модерното изкуство, бижутата Музей, където можете да бъдете заслепени от всички скъпоценни камъни. Техеран е и центърът на някои от най-приятните кафенета, които имат специфична атмосфера. Салатите, бургерите, макаронените изделия са обилни и можете да ги допълвате с безалкохолна бира (в Иран няма алкохол) или ментова напитка от кисело мляко, наречена „doogh“. Винаги може да се купят пресни смокини и млади бадеми. Колоритно място е и Sipah Salar – с редиците си ръчно изработени магазини за обувки.
Кулата Азади (Azadi Tower) – символ на града и на свободата, е забележителна. Човек може да се изкачи по склоновете на планината Алборз към района Дарбанд – едно от най-приятните места в града, където човек може да избяга от натоварения трафик, смога и жегата в топлите месеци. Пътеките се вият покрай водопади, планински потоци и са популярно място за разходка на местните, които идват и заради множеството чайни, традиционни ресторанти и сергии за храна и напитки. В близост е разположен комплексът Са’ад Абад, някога лятна резиденция на последната шахска династия Пахлави, а днес музей.
Храна
До голяма степен, храната в Иран се основава на ориза. Той е относително евтин и се отглежда на територията на страната, което го прави достъпен за всички. Типично местно ястие е chello. То се приготвя от сварен ориз, гарниран със зеленчуци, риба и месо.
Другото много популярно национално ястие носи името polo (на снимката) и също представлява ориз с още няколко съставки. Хлябът, който е най-широко консумиран в страната, е плосък и често се пече върху малки камъни. Той заема основно място в иранската диета.
Ab-gousht е типична за Иран супа, приготвена от овче месо и нахут. В супите и яхниите се добавят още малки кюфтенца, зеленчуци (най-вече патладжан), плодове (ябълка, дюля) и дори кисело мляко. Дюлите, крушите, гроздето, фурмите, кайсиите и иранските пъпеши често се сервират за десерт, ароматизирани с розова вода.
От сладките храни, на особена почит се радват халвата и баклавата, които са често срещани в целия Близък Изток. Освен тях иранците обичат много сладолед и различни видове пудинг. Десертите се поднасят с кафе или чай.
Според местните традиции, преди някой да прекрачи прага на чужд дом, трябва да свали обувките си. Освен това, трябва да носи подарък и задължително да отговори на поканата за вечеря с покана към домакина.
Техеран е град с много лица, но независимо дали човек приема или не порядките му, когато влиза в чужд двор, трябва да се съобрзява с тях.
