Нина Александрова
В днешните смутни времена, когато човекът няма нищо гарантирано, изкуството е едно от нещата, на които може да се уповава безгранично, без да бъде предаден. Напротив, ще бъде извисен до човешкия си ръст. Със сигурност летях над земята часове след като в една неделна вечер през март в столичния театър „Азарян“ гледах „Шахнаме: Сказание за Зал“.
До последно очаквах да има отворен край без ясни послания, някой да предаде необратимо друг заради алчност, зло или отчаяние, любовта да се прекърши, но… не дочаках. Напоследък повечето постановки се въртят около дребни проблеми, които да ни покажат кое е най-важно в общата картина, около дилемите на третия пол дори, а драматизмът в някои отвлича съня ми за дни напред.
Един различен спектакъл
Спектакълът „Шахнаме: Сказание за Зал“ е различен, магнетичен, мъдър, древен. Няма нищо утопично, свръхамбициозно или претрупано. Той е просто изкуство в чистия си вид. Имах чувството, че е прелетял из вековете, за да дойде лично до мен и да ми прошепне на ухо: „Всичко ще бъде наред. Доброто и любовта ще спасят света“. А не е ли това древният код на човечеството?
Проектът е на Елена Панайотова, която е и режисьор на този сценичен шедьовър. Актьорите са от различни театри в страната. Базира се върху „Шахнаме – Книга на царете“ – най-значимият епос на Персия. Състои се от 60 000 строфи и в него е сътворена историята на Персия – от древни времена до проникването на исляма през VII век. Писана е от Фердоуси в продължение на 35 години, в периода 976 – 1011 г. За първи път текстът се поставя в България, а речите на всички на сцената са в рими. Епосът е в списъка за закрила на ЮНЕСКО за „Шедьоври в устното и нематериално наследство на човечеството“.
Спектакълът представя митологичната история за раждането на Зал, който е отхвърлен от баща си и отгледан от птицата пазител Симург. По-късно той е реабилитиран като ирански владетел и се влюбва в арабската принцеса Рудабе, тяхната любов преодолява редица политически препятствия и те сключват брак, от който се ражда най-големият ирански герой.
Епосът „Книга на царете“ определено е магическа съкровищница, история за любов и съзидателност, древна мъдрост, каквато е уникалната персийска култура, притча за съзиданието. Вътре има много вечни теми, актуални при всеки народ и всяко време – какво значи да си на власт и да управляваш, какви са отговорностите, какво значи чест, достойнство, истина – все изначални стойности.
Актьорски състав
В представлението участват актьорите Добрин Досев, Велислав Павлов, Жана Рашева, Севар Иванов, Васил Ряхов, Ралица Стоянова, Стефани Алдимирова и студенти от НБУ. В екипа на спектакъла са още сценографът Юлиян Табаков, композиторът Николай Иванов (ОМ), хореографът Росен Михайлов, музикантката Марина Великова.
Прeдставлението е осъществено по инициатива на фондация „Ден Гри“, в сътрудничество с Театър „Азарян“. Трупата ни има вече и 3 представления в Техеран, където актьорите играят ролите си на български език, но със субтитри на фарси.
Спектакълът е наслада за всички сетива, защото освен слово в рими, има и жива музика на сцената, при това авторска, а костюмите са феерия от цветове и усещания. Може да го гледате в началото на април.
