in

Светът на Маргарет Атууд: Дума след дума след дума е сила

Маргарет Атууд
Снимка: Instagram

Тя не е просто писател. Тя се е родила с душа на творец. Човек на изкуството по много начини. И като такъв не извръща поглед нито от красивото, нито от ужаса. А усетът ѝ към детайла я прави проницателна. За това колко невероятна е Маргарет Атууд се убеждаваме от биографичния филм за нея по НВО „Дума след дума след дума е сила“.

Живот в гората

Още на 6 месеца родителите ѝ я слагат в чанта и я водят в гората, баща ѝ е горски ентомолог. Живеят и на палатка, заедно с майка ѝ, брат ѝ Харолд и баща ѝ. Децата отсъстват от училище по 2 месеца през пролетта и по 2 месеца през есента, за да обикалят през затънтените гори в северната част на Онтарио и Квебек, събирайки животински и растителни екземпляри. Четенето е основен източник на информация и развлечения за тях, нямат нито радио, нито телевизия.

Маргарет Атууд започва да пише комикси на 6 години. Вижда, че брат ѝ го прави и иска да му подражава. Прави го две години, а след това се завръща към писането чак на 16 г.

Жената през 50-те – медицинска сестра, секретарка, стюардеса, учителка или специалист по домакинството

„Жените през 50-те години на миналия век се опитваха да бъдат вкарани вкъщи, да имат по 4 деца и да бъдат домакини, за да има работа за мъжете, които трябваше да се адаптират след Втората световна война“, разказва Атууд. Целенасочените усилия на десетилетието са вкоренени в посланието: „Жени, не гонете кариера! Това не е за вас“. В училище момичетата дори влизали от една врата, а момчетата от друга. „В час се правех, че внимавам, а мислех за друго“, не крие Маргарет.

Жените имат право да избират между 5 възможности за професия – медицинска сестра, секретарка, стюардеса, учителка и специалист по домакинството. Атууд иска да стане журналист, но ѝ казват, че ще може да пише само обявления за смърт и модна рубрика. Тогава тя бяга в Париж.

От филма разбираме и за библиотеката „Ламонт“ в Харвард, която била забранена за жени.

По-късно Атууд завършва английски език и философия в университета в Торонто и магистратура по литература в Радклиф. През 1966 г. нейната първа стихосбирка „The Circle Game“ печели желаната от Канада награда „Генерал-губернатор“. За нея взима рокля назаем. Три години по-късно е публикуван първият ѝ роман „Ядливата жена“, който получава отлични рецензии.

Омъжва се, за да не изпратят мъжа ѝ във Виетнам

По онова време Маргарет Атууд решава да се омъжи, за да не мобилизират мъжа ѝ във войната във Виетнам. Свещеникът, който ги венчае, произнася: „Обичайте се за това, което сте. Прощавайте си за това, което не сте“.

Някои приемат „Ядливата жена“ за върл феминизъм, а други – „за нещо, което Маргарет Атууд ще преодолее, когато порасне“. Едва през 1972 г. тя започва да се прехранва с писане. „Успехът за мен означаваше да не се налага да преподавам в университет“, казва тя.

Развод и нова любов

Приблизително по същото време петгодишният ѝ брак с писателя Джеймс Полк завършва с развод и тя започва връзка с Греъм Гибсън, която продължава 18 години, до неговата смърт. За него е любов от пръв поглед, при нея се случва постепенно. „Харесвах го, той беше сладък и едър, и не се чувстваше заплашен от мен, което е главното“, споделя още Маргарет.

През годините двамата участват в редица каузи и екологични групи. Пишат у дома, правят проучвания и разходки, упражнения и от време на време пътуват до Коста Рика или Куба, за да наблюдават птици.

„Историята на прислужницата“

„Нямам персонажи, които са образец на добродетелта – скучни и нереалистични. Никой от нас не е такъв“, разказва Атууд. И допълва, че не мoжеш да пишеш без да засегнеш темата за морала, за изборите, които правим в живота си.

„Историята на прислужницата“ започва в Германия на пишеща машина под наем. „Винаги съм искала да създам антиутопия, но всички бяха от мъжка гледна точка, а аз исках да пиша за антиутопично общество от позицията на жените“, споделя Маргарет. И веднага допълва, че ѝ е било много трудно да напише книгата, защото творбата я плашела. „Това, което пиша, е страшно. Затова хората се плашат, те знаят, че може да е реално“, убедена е Атууд.

След това идват 80-те – години на противопоставяне. Хората се противопоставят на феминизма от 70-те. В някои райони на САЩ се появяват религиозни фундаменталисти, които проповядват, че мястото на жената е у дома.

Правила за писане – не включва нищо, което не се е случвало някъде някога

„Правилото за книгата ми беше да не включвам нищо, което не се е случвало някъде някога“, продължава да разказва Маргарет. В „Историята на прислужницата“ има действителни случки от секта с 11 000 души и живота в нея – там жените били третирани като прислужници. Писателката ползвала и исторически факти – Николае Чаушеску издал заповед всяка жена в Румъния да ражда по 4 деца. Те били преглеждани всеки месец и ако не били бременни, обяснявали защо не са. По този начин обаче хората раждали деца, които не могли да отгледат и се принуждавали да ги дадат в домове за сираци. При Хитлер пък е имало биологични съпруги. Ако си есесовец, можело да имаш повече от една жена, за да се родят повече деца на СС.

Маргарет Атууд винаги включва в творбите си темата за разрушителността на хората. „Това, което убива животните, рано или късно, ще убие и нас, те са индикаторът“, предупреждава тя.

До последно се грижи за съпруга си, който е с деменция. Води го навсякъде, говори му непрекъснато, разглежда с него статии и снимки… На свой ред, в моменти на проблясък, той споделя: „Трябва да откажа да бъда жертва. Ако не мога това, не мога нищо“. Думите на Греъм Гибсън са поредното доказателство, че Маргарет Атууд не само е невероятен творец, но е съумяла да изживее и една невероятна любов. А за това също се изисква талант.

Прочетете още:

„Историята на прислужницата“ – за безплодието и силата на жените

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пиле Биряни

Пиле Биряни

Нанасяне на фон дьо тен

Как да нанасяте кремообразен фон дьо тен