in

Салиери – убиец на Моцарт или жертва на фалшива новина

салиери
Снимки: Уикипедия

Антонио Салиери е един от най-известните и талантливи композитори на своето време. Името му обаче остава в историята като нарицателно за посредственост, унищожила таланта на Моцарт. Историята на двамата е метафора за пораженията, нанасяни от завистта и рисковете от живота в близост до гений. Но дали Салиери заслужава да остане в паметта ни като човека, убил Моцарт?

Възможно ли е наистина Антонио да е изпитвал толкова яростна завист към младия гений, че да посегне на живота му? Още повече, че съвременниците описват Салиери като изключително добър и ведър човек – с благ характер, готов на всеки да помогне. За разлика от него, биографите на Моцарт трудно крият ексцентричните детайли в сприхавата му натура, които граничат с лудостта. Психолози са категорични, че е имал проблеми. Всеки неуспех го разболявал, изливал бурно гнева си, смеел се хистерично, театрално се разкайвал. А за капак страдал и от мания за преследване.

Заема най-важния музикален пост в цяла Европа

Антонио е роден на 18 август 1750 г. в Лентяго, Венецианска република. Той е композитор, диригент и педагог, ученик и последовател на композитора Кристоф Глук. Написал е повече от 40 опери, множество инструментални и вокално-инструментални композиции. Освен това е почитан и търсен педагог. Преподава на Лудвиг ван Бетовен, на Ференц Лист и на Франц Моцарт, син на Волфганг Амадеус Моцарт. Нещо повече – обучавал е учениците си безплатно. В знак на благодарност Шуберт му посвещава кантата. Повече от 36 години Салиери е придворен капелмайстор във Виена – може би най-важният музикален пост в цяла Европа.

Успехите за него идват рано, когато е едва на 24 години. Обществената му дейност е удостоена с множество титли – той става член на Шведската академия на науките, почетен член на Миланската консерватория, кавалер на ордена на Почетния легион във Франция, член на Кралската Академия за изящни изкуства.

Всъщност Моцарт е този, който до болка е завиждал на буквално недостижимия по онова време Салиери. Една от най-значимите фигури, двигател в развитието на операта и цялата музикална култура от края на XVIII век, който имал огромно влияние върху композиторите, включително Моцарт.

Обвиненията

След смъртта на Моцарт кратка анонимна дописка в малък виенски вестник посочва Салиери като виновник за трагичната кончина на гения, напуснал този свят след отравяне. От тази вест, изпреварила със столетия времето на фалшивите новини, тръгва и митът за завистливеца Салиери.

Ефектът на доминото

Всъщност, историята с отровителството се потвърждава и от друг гений – Александър Пушкин. През 1830 г. той създава трагедията „Моцарт и Салиери“, в която вторият убива от завист. Така руският поет си отмъщава на композитора за операта, в която Салиери осмива цар Петър I. Пушкин боготвори монарха, именно Петър I освобождава дядо му Ибрахим Петрович Ханибал от робство. Нещо повече – царят е кръстник на Пушкин.

От тази лична война обаче тръгва ефектът на доминото за злия гений Салиери. По пиесата на Пушкин опера пише Николай Римски-Корсаков. Пиперливият сюжет става централен за Питър Шафер, който с „Амадеус“ покорява няколко сезона Бродуей. И точно тази драма Милош Форман екранизира в едноименния си шедьовър, покорил целия свят.

Съдебен процес

Но Салиери има своите почитатели. През 1997 г. в Милано те организират първия по рода си съдебен процес. Той е за реабилитацията на композитора. Състои се в Голямата зала на Двореца на правосъдието и завършва с оправдателната присъда на Салиери. Конспирациите за смъртта на Моцарт, настъпила един час след полунощ на 4 срещу 5 декември 1791 г., обаче остават. И варират от воднянка, през инфекция след черепно-мозъчна травма, до масонски заговор.

Двайсетина дни преди да затвори завинаги очи геният се връща от Прага във Виена болен. Целият е подут, което го кара да каже на любимата си Констанс, че е отровен. В крайна сметка в това може и да има нещо вярно. В края на ХVIII век много лекарства съдържат живак. А великият Амадеус определено е прекалявал с тях.

Геният – човек със сложен характер

Моцарт, който и Пушкин представя като наивен и лекомислен гений, е човек със сложен характер. Има много врагове, защото няма навика да премълчава това, което мисли. Но има и още нещо. Той е част от немския музикален лагер във Виена и талантът му определено представлява опасност за италианската група, към която принадлежи Салиери по онова време. Двамата са най-силните фигури в два лагера, които воювали за внимание. Но физическата смърт на Моцарт едва ли може да донесе автоматично победа за италианците.

Причината за смъртта – неизвестна и до днес

Всъщност причината за смъртта на Моцарт не е известна и до днес. Композиторът е погребан в общ гроб. Няколко години по-късно го преместват в самостоятелен, а после мястото е загубено. В наши дни няма как да се проведе ексхумация, за да бъдат установени причините със съвременните методи на изследване. Могат да се правят само предположения.

Краят

Салиери доживява до дълбока за своето време старост – 75 години. През последните си години страда от тежко психическо разстройство и е затворен в клиника. Говори се, че признава за убийството на Моцарт пред секретаря на Бетовен или пред изповедника си, но това са само слухове. Твърди се, че е правил опити за самоубийство, но и това не е доказано. Документи, в които тези твърдения са описани, липсват.

Оправдателната присъда, произнесена от Миланския съд в края на ХХ век, дава свобода на интерпретациите за историците и те започват да търсят нови виновници за смъртта на Моцарт. В списъка попаднали виенските лекари Клосет и Салаба, композиторът Зюсмайер, масонът и приятел на Моцарт Хофдемел.

 

Прочетете още: 

Пикасо и неговите жени – машини за страдание, богини и изтривалки

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кралица Елизабет

10 неща, които не знаете за кралското семейство

инфлация

10 неща, които станаха по-скъпи след пандемията