in

ЛюбовЛюбов

„Писмо до съветско другарче“ – светът на малкия човек през призмата на социализма

писмо

Едно време, преди далечната 1989 година – далечна и като времеслучване, и като времеубежище, постоянно си пишехме писма с разни непознати другарчета. Понякога кореспонденцията продължаваше дълго, друг път се разменяха по 1-2 писма. Разменяхме си снимки, разказвахме си един за друг и всеки ден проверявахме пощата дали не е дошло ново писмо. Старателно отлепвахме марките от пликовете и ги събирахме в албуми… Идилична картина! От съвременна гледна точка, този свят изглежда утопичен. Само с една малка подробност… поставен и в утопия, човек има мечти, има битки, стълпотворения от хиляди идеи и малки теории за големия взрив.

Светът на малкия човек през призмата на социализма – оттук тръгва, разгръща се, завърта се на 180 градуса и пак се прибира в една паралелна вселена – „Писмо до съветско другарче“, моноспектакъл на актьора Александър Валериев. Постановката е на безкрайно талантливия Николай Гундеров, който е и автор на текста заедно с Димитър Събов. Творческият център на режисьора и актьора Гундеров е малкият човек, но това, разбира се, е тема за друг текст (или текстове).

Представлението „Писмо до съветско другарче“ е създадено по мотиви от пиесата им „Хористи“, отличена през 2014 година с Голямата награда в конкурса „Нова българска драма“ на театралния фестивал в Шумен. „Това е може би първата българска комедия след ‘89-а година, в която жителите на Народна република България са събрани в една класна стая, а смехът на глас не води до намаляване на поведението.

„Писмо до съветско другарче“ може да се нарече един лист, който отправяме към нашето детство. В един плик ние сме се опитали да съберем своя детски живот – може би на поколенията, раснали през 80-те години, но и не само. В това представление сме се опитали не толкова да реконструираме някакво историческо време, а по-скоро да направим една своя лична фотография на емоционалното време на детството, което може би ще покаже и по-голямата картина на историята“, споделя Николай Гундеров.

Александър Валериев изпълнява много образи – на Майката, която винаги се грижи, дори и за неща, за които не си е и представяла, че ще се грижи, на Бащата, който се е позиционирал по философски удобно над нещата, за да се запази и отгледа децата си в определена партийна система, на Брата, който понякога служи и за боксова круша, на Директора, който се гъне на всякакви ъгълници, за да угоди на властта, на Литераторката, която винаги е на ръба на пропастта между творчеството и живота, на Бай Пенко, който разби сърцето ми на зрител, който дори излетя и на Луната, за да бъде част от съвремието си, за да съзидава, на Председателя, който бих могла да оставя без коментар, тъй като е добре познат на хората, дори в съвремието ни, на Чехкинята, донесла екзотика в мъжкия свят на българина, на Германката, затвърдила екзотиката в юмрук и, разбира се, на Пионерчето Петър – нашата по детски направена холограма – емоционална, хипнотична, витална, жизнеутвърждаваща.

Разбира се, представлението е и върволица от въпроси, каквито имаше по времето на социализма и които биха звучали сюрреалистично днес, ако се поставят в което и да било училищно пространство –  Кой изяде плодовете за натюрморта в часа по рисуване? Ще се справи ли учителят по военно дело с изобразителното изкуство, пеенето и физическото възпитание в един учебен час? Какво да правим с мутирането на гласа, когато сме влюбени? Кой отличник от нашето училище ще бъде изпратен на Луната? Как се прескача Берлинска стена с трамплин? Колко дълбоки чорапи трябват, за да пренесем западна музика през границата? Може ли без партньор в свободната борба? Кога ще пуснат татко от отрезвителното? По какво си приличат любовта и асансьорът? Чисто минало означава ли сигурно бъдеще? Защо бащата на Дианчето яде електрически крушки и свири на акордеон с един пръст? Смешни ли са вицовете за милиционери? Помагат ли светещите гъби срещу спирането на тока? Кой ще пее на международния фестивал „Златната пчеличка“? И как в един пощенски плик да влезе цялото ни детство?

И ако успеем да си отговорим на тези въпроси, със сигурност ще си зададем още толкова. Но най-вече ще видим 40 години от историята на България, събрани в 2 часа. За да се завъртим на 180 градуса в една паралелна вселена и да помислим за утрешния ден. С усмивка, разбира се.

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кристобал Баленсиага

Кристобал Баленсиага- испанският крал на модата

Фройд

„Фройд 2.0“ – защо е нужно именно днес да гледаме този филм