Нина Александрова
Пиер Паоло Пазолини e eдин от най-радикалните, противоречиви и неудобни италиански кинематографисти и несъмнено един от най-видните артисти на XX век. Той е гениален режисьор, сценарист, поет, журналист, драматург и непримирим в антиконформистките си позиции интелектуалец, носител на множество престижни кинонагради.
Пазолини среща Мария Калас, когато тя е в плен на любовта си към Аристотел Онасис. Оперната дива обръща гръб на таланта си и изоставя операта, за да изживее напълно любовта… През 1969 г. Пазолини решава да я спаси. Той й предлага да се снима в „Медея“, иска да покаже на целия свят таланта й на актриса, да я върне към себе си. Мария приема – необходима й е промяна и го приема като знак от съдбата, още повече, че Медея е като нея – магьосница, изоставила всичко заради любовта… Макар критиката по онова време да отрича напълно филма, днес той е култов. В основата на продукцията е едноименната трагедия на Еврипид. Самията Пазолини нарича филма смесица на философски разказ и любовна интрига. Очевидно е, че съдбите на Мария Калас и на Медея си приличат – те са драматични, неизбежни, трагични. Лентата е наситена със знаци, метафори, кодове за архаичното начало на света. Пазолини създава свой собствен съвременен мит, стъпвайки на древногръцкия. Разбира се, заслугата е и на Мария Калас, чието присъствие на екрана е магнетично, въпреки че по време на снимките тя губи гласа си и е озвучена от друга актриса. Партнират й Масимо Джироти в ролята на Креон и Джузепе Джентиле като Язон.
Преди да приеме предложението на Пазолини, Калас решава да проучи интелектуалеца. Тя гледа филма му „Теорема“ който се разгръща постепенно, логически и емоционално – без излишна претенциозност, и веднага приема да изиграе Медея. Двамата се срещат и пламва любов от пръв поглед. Моментът е преломен – Калас е емоционално изтощена заради връзката си с Онасис, а Пазолини осъзнава, че няма бъдеще с актьора Нинето Даволи. Пламъкът, който избухва между Мария и Пиер Паоло е платоничен, породен не само от мигновената химия, но и от нуждата на двамата за духовен и емоционален баланс.
На снимачната площадка на „Медея“ Мария Калас споделя на писателката и нейна приятелка Дачия Мараини: „Винаги избирам неподходящи мъже, но усещам, че Пиер Паоло е правилният“. Той се грижи за нея през цялото време, а тя е решена да го завладее въпреки хомосексуалната му ориентация. Двамата се разхождат по брега на морето с часове, разменят си страстни целувки, изпълват с живот празнините в себе си, пътуват. Пазолини й подарява два пръстена – един, докато са в Турция и един в края на снимките. Мария ги приема като вид годеж и вярва, че един ден той наистина ще се ожени за нея.
Уви, биологията е категорична – режисьорът е хомосексуалист и това няма как да се промени. Въпреки това – след края на снимките връзката им продължава – пътуват до Африка с Дачия Мараини и Алберто Моравия, както и до гръцкия остров Трагониси. Пиер Паоло й посвещава стихове.
Всичко е идеално до..нощта на 2 ноември 1975 г., когато Пазолини е убит в Остия по време на спор след покана за секс с жиголо. Мария страда безутешно. На 16 септември 1977 г. умира в дома си в Париж. И двамата напускат света на една и съща възраст. Може би за да се срещнат в друго измерение.
