in

Невъзможната любов на Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

ататюрк
Снимка: Facebook

Той е създателят на модерната турска държава. Тя е красива и образована. Влюбват се веднага, но много условности на времето – като религия, война, националности, семейства, политика, пречат двамата да извървят пътя си докрай. Едно е сигурно, Димитрина Ковачева, наричана още Мити, е голямата и единствена любов на Кемал Ататюрк. Десетки са разказите, които проследяват историята им, случила се преди повече от век.

Началото

През 1913 година Кемал Ататюрк пристига в България като военен аташе. Прекарва в страната година и половина, за да учи парламентаризъм. Тогава е на 32 години, идва от Франция, където не само видът му става европейски, но и маниерите и начинът му на живот и мислене. В световната дипломация по онова време го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже.

Първоначално се настанява в столичния хотел „България“, но по-късно, посъветван от приятели, се премества в по-новия – „Сплендид“, зданието зад Централна баня. Именно там, в казиното, се запознава с красивата Димитрина, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната, неговата любимка и гордост. Освен, че е красива, тя е много интелигентна – завършила е образованието си в Швейцария, свири на пиано и знае три езика. Малко преди това е отхвърлила предложението за брак на състоятелен аристократ от Франция, а причината е, че не иска да живее далеч от родината и семейството си.

Кемал и Мити започват да се срещат с благословията на нейния баща, обичат да се разхождат дълго в Борисовата градина, да ходят на концерти или на гости. Той я води на езерото „Ариана“, за да кара кънки – нещо, което дамата на сърцето му обича безкрайно, стои отстрани и безмълвно я наблюдава. Постепенно се опознават, а на официален прием в царския дворец заявяват любовта си пред обществото – чрез танц, тя – облечена в ослепителен бял тоалет, а той – в специална военна униформа, изпратена от Истанбул. И до днес тя се пази като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара.

Пречките

Кемал Ататюрк е наясно с пречките, които биха спънали любовта между него и Димитрина. По-възрастен е от нея с 11 години и има много политически противници сред младотурците в родината, които със сигурност биха попречили на съвместния им живот.

Въпреки това Кемал отива при бащата на Мити, сядат да пият кафе, говорят си за войната – колко далеч е от истинските човешки отношения, и че несъгласията не бива да се решават чрез сражения. Тази линия Ататюрк следва в политиката през целия си живот. Кемал разкрива любовта си, но генерал Ковачев е на мнение, че дъщеря му няма да понесе условностите на друга религия. Турският дипломат си тръгва, но продължава да се вижда тайно с нея, обещава ѝ тя да остане единствената жена в живота му.

Политически събития

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. Въпреки това не се отказва от Димитрина – идва тайно и отново иска ръката ѝ. Реакцията на ген. Ковачев е светкавична – след повторния отказ сгодява Мити за инженер от Русе. От мъка и гняв тя припада и връща пръстена, но се подчинява на баща си и обещава да се раздели с Кемал. Малко по-късно все пак се омъжва – за богатия адвокат Деян Деянов, по-късно станал депутат.

Наказани от съдбата, живот след това

И Кемал, и Мити сякаш са наказани от съдбата, че загърбват голямата си любов. Тя претърпява много житейски драми. След събитията от 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано.

През целия си живот Димитрина следи събитията в Турция, изрязва съобщения за Кемал и ги пази в тетрадка. Ататюрк също не я забравя, дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата ѝ. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато театър от България гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Кемал обявява и джамията Св. София за музей.

Разказът на Елисавета Багряна

Доказателство за любовта на Ататюрк е и разказ на голямата ни поетеса Елисавета Багряна от времето, когато с още няколко български писатели са на посещение в Турция. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си Багряна пише: „Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?“ „Добре е, споделя самотата си със съпруг“, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити“.

Впоследствие Ататюрк минава през България няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа „Чучулигата“ на Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.

Политика, брак и деца

В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция“.

Кемал има все пак един брак, който сключва с образованата туркиня Латифа през 1923 година. Тя е дъщеря на богат търговец и е завършила право в Париж. Освен родния си език, говори свободно немски, английски и гръцки. Бракът е разтрогнат 2 години по-късно.

Димитрина има три деца, една от дъщерите ѝ по-късно споделя, че само веднъж чува от майка си да споменава името на Ататюрк. „Това стана в последния ѝ земен ден – на 9 август 1966 г. Сутринта тя се събуди и каза: „Тази нощ сънувах Кемал“.

Днес в Турция всичко, свързано с Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка – на неговата голяма любов, с която остават завинаги разделени – Мити.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Принцеса Даяна

10 факта за принцеса Даяна, които вероятно не знете

Хидратиращи храни

10-те най-хидратиращи храни