in

Невъзможната любов на Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

ататюрк
Снимка: Facebook

Той е създателят на модерната турска държава. Тя е красива и образована. Влюбват се веднага, но много условности на времето – като религия, война, националности, семейства, политика, пречат двамата да извървят пътя си докрай. Едно е сигурно, Димитрина Ковачева, наричана още Мити, е голямата и единствена любов на Кемал Ататюрк. Десетки са разказите, които проследяват историята им, случила се преди повече от век.

Началото

През 1913 година Кемал Ататюрк пристига в България като военен аташе. Прекарва в страната година и половина, за да учи парламентаризъм. Тогава е на 32 години, идва от Франция, където не само видът му става европейски, но и маниерите и начинът му на живот и мислене. В световната дипломация по онова време го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже.

Първоначално се настанява в столичния хотел „България“, но по-късно, посъветван от приятели, се премества в по-новия – „Сплендид“, зданието зад Централна баня. Именно там, в казиното, се запознава с красивата Димитрина, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната, неговата любимка и гордост. Освен, че е красива, тя е много интелигентна – завършила е образованието си в Швейцария, свири на пиано и знае три езика. Малко преди това е отхвърлила предложението за брак на състоятелен аристократ от Франция, а причината е, че не иска да живее далеч от родината и семейството си.

Кемал и Мити започват да се срещат с благословията на нейния баща, обичат да се разхождат дълго в Борисовата градина, да ходят на концерти или на гости. Той я води на езерото „Ариана“, за да кара кънки – нещо, което дамата на сърцето му обича безкрайно, стои отстрани и безмълвно я наблюдава. Постепенно се опознават, а на официален прием в царския дворец заявяват любовта си пред обществото – чрез танц, тя – облечена в ослепителен бял тоалет, а той – в специална военна униформа, изпратена от Истанбул. И до днес тя се пази като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара.

Пречките

Кемал Ататюрк е наясно с пречките, които биха спънали любовта между него и Димитрина. По-възрастен е от нея с 11 години и има много политически противници сред младотурците в родината, които със сигурност биха попречили на съвместния им живот.

Въпреки това Кемал отива при бащата на Мити, сядат да пият кафе, говорят си за войната – колко далеч е от истинските човешки отношения, и че несъгласията не бива да се решават чрез сражения. Тази линия Ататюрк следва в политиката през целия си живот. Кемал разкрива любовта си, но генерал Ковачев е на мнение, че дъщеря му няма да понесе условностите на друга религия. Турският дипломат си тръгва, но продължава да се вижда тайно с нея, обещава ѝ тя да остане единствената жена в живота му.

Политически събития

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. Въпреки това не се отказва от Димитрина – идва тайно и отново иска ръката ѝ. Реакцията на ген. Ковачев е светкавична – след повторния отказ сгодява Мити за инженер от Русе. От мъка и гняв тя припада и връща пръстена, но се подчинява на баща си и обещава да се раздели с Кемал. Малко по-късно все пак се омъжва – за богатия адвокат Деян Деянов, по-късно станал депутат.

Наказани от съдбата, живот след това

И Кемал, и Мити сякаш са наказани от съдбата, че загърбват голямата си любов. Тя претърпява много житейски драми. След събитията от 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано.

През целия си живот Димитрина следи събитията в Турция, изрязва съобщения за Кемал и ги пази в тетрадка. Ататюрк също не я забравя, дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата ѝ. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато театър от България гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Кемал обявява и джамията Св. София за музей.

Разказът на Елисавета Багряна

Доказателство за любовта на Ататюрк е и разказ на голямата ни поетеса Елисавета Багряна от времето, когато с още няколко български писатели са на посещение в Турция. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си Багряна пише: „Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?“ „Добре е, споделя самотата си със съпруг“, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити“.

Впоследствие Ататюрк минава през България няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа „Чучулигата“ на Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.

Политика, брак и деца

В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция“.

Кемал има все пак един брак, който сключва с образованата туркиня Латифа през 1923 година. Тя е дъщеря на богат търговец и е завършила право в Париж. Освен родния си език, говори свободно немски, английски и гръцки. Бракът е разтрогнат 2 години по-късно.

Димитрина има три деца, една от дъщерите ѝ по-късно споделя, че само веднъж чува от майка си да споменава името на Ататюрк. „Това стана в последния ѝ земен ден – на 9 август 1966 г. Сутринта тя се събуди и каза: „Тази нощ сънувах Кемал“.

Днес в Турция всичко, свързано с Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка – на неговата голяма любов, с която остават завинаги разделени – Мити.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Принцеса Даяна

10 факта за принцеса Даяна, които вероятно не знете

Хидратиращи храни

10-те най-хидратиращи храни