Нина Александрова
Тази година у нас излезе последната творба на литературния гений Лев Толстой – „Хаджи Мурат“. Повестта той пише през последните осем години от живота си, но е публикувана посмъртно през 1912-а. Приета за идеологическото завещание на Толстой, „Хаджи Мурат“ се разглежда като „венеца на живота му“.
Творбата е базирана върху действителни събития и историческата личност на чеченския бунтовнически командир Хаджи Мурат, който в средата на XIX в. съумява да поведе народа си срещу инвазията на Руската империя. След вражда с водача на кавказките планинци имам Шамил, Мурат взима решение да се присъедини към врага. Макар първоначално да е приет радушно от русите, той бързо е обявен за шпионин и е затворен. Легендарният воин губи доверие към всички страни в конфликта, а когато научава, че Шамил държи в плен най-близките му, рискува всичко, за да ги спаси.
Въпреки че главният герой в „Хаджи Мурат“ не среща същия край като прототипа си, Толстой е приложил старателна прецизност към фактите. Използвал е материали от руските архиви, включително разказа на самия Мурат за живота му. Автентичен е и преводът на Константин Константинов, който запазва множество руски думи и включва голям брой архаизми на български. В новото издание те са запазени, но са пояснени в бележки под линия, за да се улесни четенето на съвременния читател.
Повестта описва ярки и живи ситуации от Кавказката война (1817 – 1864), от която са били част както Толстой, така и Хаджи Мурад. Написана около петдесет години след историческите събития, чрез нея Толстой рисува картина на руската действителност по време на войната, в която Руската империя покорява завинаги кавказкия регион. Картина – страховито актуална в светлината на настоящите събития на световната сцена.
„… една отдавнашна кавказка история, част от която сам бях видял, друга – слушал от очевидци, а трета – си бях представил. Ето я тази история, създадена от моите спомени и от въображението ми“, пише Толстой в увода на повестта.
Графа
Граф Лев Николаевич Толстой (1828 – 1910) с основание е приет за един от най-великите писатели, творили някога. Той е номиниран за Нобелова награда за литература всяка година от 1902 до 1906-а и за Нобелова награда за мир през 1901, 1902 и 1909-а. Роден в аристократично руско семейство, Толстой е най-известен с романите си „Война и мир“ и „Ана Каренина“. Белетристиката му включва десетки разкази и няколко повести като „Смъртта на Иван Илич“ (1886), „Семейно щастие“ (1859), „След бала“ (1911). В богатото му творчество има и нехудожествени творби, сред които се откроява есето „Изповед“.
Прочетете още:
