in

Колко години повече живеят оптимистите

Със сигурност вече сте чували – 10 000 крачки на ден, или 300 минути умерена физическа активност на седмица, могат да удължат живота ви. Според едно американско изследване, направено в университета Brigгam Young в Юта, удължаването може да е с цели 9 години. Здравословно хранене, добър сън и още куп условия изброяват още учените, които ни съветват как да прибавим години към живота си.

Но достатъчно ли е това? Съвсем не – показват две изследвания, публикувани през 2017 г. Едното е продължило 10 години, а другото цели 30. Заключенията и на двете са единодушни – оптимистичният поглед към живота се свързва с 11 до 15% повече години, дори когато се отчитат фактори като здравето и социално-икономическият статус. Това прави средно около 12 допълнитени години!

„Оптимизмът има един от най-ясно изразените ефекти и най-сериозно се асоциира с широк спектър от фактори, които влияят върху нашето здраве. Сред тях – по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, намаляване на белодробната функция и намаляване риска от преждевременна смърт“, съобщават американските изследователи, провели проучването. Според тях оптимизмът може да улесни по-здравословните биоповеденчески процеси и особено дължината на живота. Това се дължи на факта, че оптимизмът директно допринася към процеса, в който целите се отнасят към поведението.

Вече е известно, че едно от нещата, които се свързват с по-дългия живот, е социалната интеграция. Според един преглед на около 150 проучвания, публикуван в PLOS Medicine, хората със силни социални връзки имат 50% по-добър шанс да оцеляват, независимо от възрастта, пола, здравния статус, в сравнение с тези, които имат по-малко връзки. Къде е връзката с оптимизма? Ами оптимистите са сколнни да се държат различно, включително – те се стремят да създават социални връзки, вместо да се дистанцират от тях.

Друг пример е свързан с целите, които си поставяме и постигаме. Всеки човек има цели. Не-оптимистите обаче е по-малко вероятно да опитват да ги постигат.

„Оптимизмът директно допринася към това как целите се отразяват на поведението. Когато човек вярва, че те са възможни, „началото на пътя“ изглежда по-лесно. В своята книга Bounce Матю Сайет цитира пенсионирания футболен мениджър Арсен Венгър. Според него, за да постигне максимума, човек трябва да се научи да вярва във възможностите с интензивност, която понякога отива отвъд логиката. Венгър смята, че няма супер успял човек, който не носи този капацитет на „ирационален оптимизъм“. Според него спортистите попадат в тази категория. Те не могат да разгърнат своя потенциал, без умението да преодолеят съмненията си. Това важи и за предприемачите, но на практика и за всеки успял човек.

Ако се вгледаме в пътя на успеха на някои от най-забележителните имена в своята област ще видим, че всички са умни, логични, предприемчиви, находчиви, че никога не спират да подобряват своите умения, но най-важното – всички са оптимисти. Оптимизмът оказва ефект върху начина, по който мислим, работим и преследваме целите си.

За мнозина обаче е трудно да постигнат това. Има ли решение?

Едно проучване на нидерландски учени, публикувано в Journal of Behavior Therapy and Experimental Psychiatry през 2011 г. показва, че около 25% от нивото на нашия оптимизъм е генетично заложено. Това означава, че 75 % от нивото на оптимизма може да бъде оформено и усвоено.

В едно проучване участниците били накарани да прекарват 5 минути на ден в продължение на две седмици като си представят своето най-добро аз – по отношение на професията, връзките и личните цели. В края на проучването било отчетено значително повишаване на нивото на оптимизма. Визуализацията обаче не е нещо лесно, не всеки може да я постигне. Затова американският предприемач и мотиватор Джим Рон съветва да прекарваме повече време с хора, които са оптимистично настроени. Това ще ни окуражи да следваме това поведение. Техният ентусиазъм може да бъде естествен подтик за нас.

Много хора обаче не обичат груповите занимания. За тях може да работи друг подход – да се вгледат и да анализират собственото си поведение. Хората най-общо се делят на две групи. Едната смята, че интелигентността, уменията и възможностите са относително фиксирани – нещо с което са родени. Такива хора често си мислят, че просто не са родени да направят едно или друго и се примиряват с това.

Втората група хора са с отворени разбирания. Те вярват, че интелигентността и способностите могат да се развият с малко усилия, че ние сме това, за което сме се потрудили да станем. Тези хора обикновено си казват: „Аз не мога едно или друго, но следващия път ще го опитам“. Хората с подобно поведение вярват, че успехът се базира на усилия и работа, а не само на природна дарба. Тъкмо това ги прави по-големи оптимисти, което им помага да живеят по-дълъг и здравословен живот.

  • Към коя група спадате?

    • Оптимист
    • Песимист

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Защо британците слагат мляко в чая си

Какво ще се случи, ако природните ресурси се изчерпят?