in

Кейп Код – полуостров, наподобяващ присвита в лакътя и стегната в юмрук ръка

кейп код

В периода между 1849 и 1857 г. Хенри Дейвид предприема четири пътувания до полуостров Кейп Код, който се намира в югоизточната част на щата Масачузетс и има специфична форма – наподобява присвита в лакътя и стегната в юмрук ръка. След пътуванията си той създава едноименната творба, в която описва това емблематично за Америка място, и се впуска в търсене на философска дефиниция на сложната връзка между морето и брега, между природата и човека, живота и смъртта.

Прекарвал нощите си във вътрешността на морски фарове, в рибарски колиби и в изолирани ферми, скитал по плажове, Торо извършва методично, но и поетично наблюдение на цялостната картина на полуострова от средата на XIX в. „Кейп Код“ е изпълнен с уникалните му възприятия и точни описания, но също така и със собствените му радост и учудване, че се е натъкнал на нова граница, където човек може да застане и да „остави цяла Америка зад себе си“.

Най-забавната книга на Торо

За мен „Кейп Код“ е „изключението“ в творчеството на Торо. Нетипично за останалите му текстове, тук той си позволява и известна доза хумор. Неслучайно съществува мнението, че това е „най-слънчевата“, доколкото е „най-смешната“ негова книга (ако и смехът често да е ироничен и дори нагарчащ). И тази негова творба обаче не прави изключение, що се отнася до богатото и живописно описание на природни пейзажи.

„Торо създава жанра на природописа; онова „зелено“ писане за/от/във/към природата, което се превръща насетне в голяма собствено американска литературна традиция и задава природоангажираността, посветеността на екокаузата като стил на мислене и житейско поведение изобщо“, пише проф. Албена Бакрачева в послеслова към книгата. И завършва с думите на Емерсън от светлото му посмъртно слово за Торо: „Душата му бе създадена за най-благородното общество; в краткия си живот той изчерпа възможностите на този свят; където има познание, където има добро, където има красота, той ще си бъде у дома“.

Повече за автора:

Хенри Дейвид Торо е американски писател и философ и една от водещите фигури в трансцендентализма, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот. Предчувствайки смъртта си, той подготвя някои от дневниците си за публикация. Днес всичко написано от него е издавано и се равнява на около 20 тома – дневници, есета, лекции, кореспонденция, както и четири цялостни книги: „Седмица по реките Конкорд и Меримак“, „Уолдън“, „Мейнските гори“ и „Кейп Код“.

За полуострова:

На Кейп Код са разположени множество малки градчета, притежаващи специфичният облик на Нова Англия. Тук са едни от най-старите селища в САЩ. В близост е най-старият град на страната – Плимут. Кейпът, както често е наричан Кейп Код, е много привлекателно място за туризъм през лятото. Полуостровът е заобиколен отвсякъде с плажове. Площта му е 632 кв. км.

Кейп Код не е истинска част от континента и не е плод на вулканичните процеси, участвали при изграждането на континента. Полуостровът се появява малко по-късно като причината за неговото образуване е движението и топенето на ледник, който е тръгнал от територията на днешна Източна Канада на юг. Повличал със себе си масово пясъци и каменист материал, ледникът образува днешен Кейп Код, островите Нантакет и Мартас Винярд. Ето защо истинската почва на полуострова и островите са главно пясъци.

Кейп Код на практика представлява остров, понеже от запад, където се свързва с останалата част на страната, е прокопан мореплавателен канал през 1914 г. Кейпът се свързва с континента чрез 2 моста за автомобили – при Сагамор и Бърн, както и чрез железопътен мост.

Местно население

Общото население на Кейп Код и въобще на окръг Барнстбъл е 224 816 жители. През летния сезон то се увеличава значително поради големият брой летуващи в хотелите и в летните вили както и поради значителният брой на чуждестранни студенти, идващи на студентски бригади тук. На полуострова има голяма бразилска колония.

Преди идването на европейците местното население са били индиански племена, като повече за тяхната история може да се научи в музея и резервата в областта Машпи, където и до днешно време живеят представители на племето Уампаноаг.

Първите заселници от Европа – Пилигримите, отпътуват от град Плимут, Англия на 6 септември 1620 г. с нагласата да се преселят в щата Вирджиния, но стъпват първо на най-горната част на полуострова на 11 ноември 1620 г., където днес е територията на Провинстаун. Разочаровни от липсата на достатъчно добри условия за живот и с почти половината екипаж мъртъв, те отплуват в залива на Кейп Код и акостират на брега на днешен град Плимут, Масачузетс, където ги посреща тамошното индианско население. Повечето от хората на кораба са болни и изтощени от дългото презокеанско пътуване, но са приети и подпомогнати от индианците.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Лингуини

Лингуини със скариди и тиквички

Сън

Как липсата на сън се отразява на кожата