in

ЕхаЕха

Как да превърнем стреса в сила?

Съществуването без усилия определено е удобно, но дали не подкопава благоденствието ни? Лесният и комфортен живот се маскира като висша цел, но дали всъщност не ни лишава от ежедневните възможности да изграждаме гъвкавост, като намираме лесния изход? Дали не предпочитаме незабавното удовлетворение и удобното себеугаждане за сметка на по-ангажиращите, но и по-полезни в крайна сметка трудности?

„Няма магическа формула за блажен живот, свободен от стрес“, признава доктор Саманта Бордман в книгата си „Жизненост всеки ден“. Това проникновено и вдъхновяващо четиво, в което най-после психиатър ни казва, че негативните емоции са част от пълноценния живот и могат да бъдат използвани за добро, вече е достъпно на български език. Саманта Бордман преобръща идеята за самопомощ в първата си творба, която неслучайно е бестселър сред наръчниците по приложна психология.

Ако искате да живеете по-пълноценен живот и да превърнете претоварените дни в смислени, книгата на Саманта Бордман е точно това, от което се нуждаете. „Жизненост всеки ден“ е една част мемоари, една част мъдрост от дългогодишен опит като психиатър и една част научни доказателства. Авторката споделя практични и постижими стратегии, които подобряват дните ни и изграждат устойчивост, като ни учат как да разчитаме другите, как да общуваме с тях по-здравословно, как да заявяваме себе си и как да помагаме. „Без усмихнати лица. Без дъги. Без еднорози. Обещавам. Книгата ми не размахва пръсти и не предизвиква вина. Думата „трябва“ не присъства в моя речник“, твърди Бордман.

„Стресът, фрустрациите и разочарованията са неизбежни – обяснява тя – освен ако не си конструирате напълно защитено и изолирано от реалността ежедневие“. Преодоляването на пречките в живота изисква психологическа гъвкавост. Онова, което подхранва гъвкавостта е жизнеността – позитивното чувство за бодрост и енергия, което е в основата на благоденствието. Това не е качество, с което хората се раждат. „Да я притежаваш не е въпрос на късмет. Тя не е в главите ни, а се генерира от преднамерените ни действия. Независимо дали сме на двайсет или на осемдесет, жизнеността ни помага да извлечем максимума от всеки един ден“, съветва авторката.

Ключът към намирането на удовлетворение, според Бордман, е не само чрез фокусиране върху себе си, но и чрез ангажиране с другите и със света наоколо, който е по-голям от нашия собствен.

Повече за авторката:

Доктор Саманта Бордман има 15-годишен опит като психиатър в Ню Йорк. За себе си казва, че се е специализирала в това да поправи счупеното и да укрепи силното. Като специалист по позитивна психиатрия тя не се фокусира просто върху диагностицирането на болести и лечението на индивиди с психични заболявания, а използва по-широк подход, като се концентрира върху поддържането на благосъстоянието и здравословния живот. Научните й познания са съчетани с дълбока съпричастност към човешките проблеми. Тя помага на пациентите си да намерят сила в стреса и здраве в болестта. Страстно проповядва развиването и поддържането на жизненост, която повишава устойчивостта.

Откъс от книгата: „Желани затруднения“

През 1915 г. германски боен кораб потапя с торпедо британския пътнически кораб „Лузитания“ край бреговете на Ирландия, при което загиват близо 1200 души, сред които и 128 американски граждани. Сто години по-късно синът ми трябваше да изнесе доклад за случилото се пред съучениците си в шести клас. Задачата не беше никак лека и той прекара седмици под стрес, докато репетираше представянето си, защото знаеше, че ще го оценяват неговите връстници. Подготовката му се отплати и когато по-късно го попитах за случката, той отговори с усмивка: „Беше наистина трудно, но по добър начин“.

На теория идеята за максимизиране на удоволствието и минимизиране на дискомфорта, когато е възможно, е смислена, но в действителност всяка задача може да е трудна и уморителна, дори стресираща… но по добър начин.

Желаната трудност не е парадокс. Изследване на Робърт и Елизабет Бьорк показва, че учениците са по-ангажирани и учат по-ефективно, когато им се налага да откриват нещата сами. Поднесеният с лъжичка материал, който е твърде лесен или ясен, е отегчителен и се забравя лесно. В училище имах приятелка, която говореше испански свободно, но получи ниска оценка по въведение в испанския, защото уроците я отегчаваха до смърт. Точното количество трудности въвлича децата в учебния процес и налага по-дълбока обработка, при която знанията остават. Например, когато учат за тест, учениците типично избират най-лесната стратегия – да преглеждат записките си или да препрочитат учебника. Изследванията обаче показват, че е много по-добре да се заемат с много по-стресиращите пробни тестове. Дори да сгрешат някои от отговорите, процесът на търсене на правилния отговор закрепва информацията в паметта им.

Стресът има лоша репутация, но изследванията показват, че в някаква степен той е дори полезен за нас. Ханс Селие, бащата на изследванията на стреса, показва, че добрият стрес – или еустрес – е мощен мотивиращ фактор. Еустресът ни кара да даваме най-доброто от себе си и улеснява оптималното ни изпълнение. Твърде малкото стрес – хипострес – може да доведе до отегчение, чувство за неефективност и дори депресия. Разбира се, решаването на даден проблем и придружаващият го стрес са от полза само ако разполагаме с необходимите ресурси – включително способността, упорството, енергията и времето, – за да се справим.

При толкова много взиране в щастието напоследък е изкушаващо да потърсим преки пътища, които заобикалят всякакви трудности. За съжаление, преките пътища рядко са от полза, докато можем да спечелим много повече, ако вървим по дългия път.

Изследователи от „Харвард“ и „Дюк“ поканили група студенти да сглобят кутии за съхранение на вещи от ИКЕА, а на друга били дадени вече сглобени кутии. След това двете групи били попитани кои кутии харесват повече и какво биха били готови да платят за тях. Ще си помислите, че необходимостта от сглобяване ще свали цената и ще направи кутиите по-малко привлекателни, но изглежда, сглобилите сами кутиите харесвали своите повече от готовите и били готови да платят 63% повече за тях.

Изследователите нарекли този феномен „ефекта ИКЕА“ в чест на шведския производител, чиито продукти почти винаги изискват някакво сглобяване. Заглавието на доклада за експеримента им е „Когато трудът води до любов“. Сглобяването на кутиите накарало хората да се почувстват компетентни, способни и горди. Всеки, който някога е сглобявал мебел, може да го потвърди. Макар че завършеният стол може да е малко крив и единият му крак да е леко настрани (и не обръщаме внимание на олющената боя заради хлъзналата се отвертка), фактът, че сте го направили със собствените си ръце, добавя стойност.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Какво е 5D роман и защо изкуственият интелект е главен герой в него?

„Васил“ и Иван Бърнев: За емпатията и (пре)откриването на връзките между хората