Александра Ангелова
Наближават празници и мчного родители започват да мислят как да отговорят на очакванията на своите деца за интересни занимания през ваканцията. Много майки и татковци не харесват шума, светлините, хаоса, които съпътстват детските партита и празненства. За други те са направо скучни.
Има много митове за това какво правят добрите родители, за да отгледат здрави и самоуверени деца. Много от тях обаче са базирани само на една единствена култура – тази на развитите страни. Понякога детските занимания, предлагани там, са скъпи, изтощаващи и отнемащи много време, но резултатът не винаги е това, което очакваме и желаем.
Според антрополога Дейвид Ленси от държавния университет в Юта, който изследва повече от 40 г. родителството в различни страни по света, някои от нашите разбирания за това какво е да си добър родител всъщност са закостенели и не „произвеждат“ по-добри деца.
„Ние наистина правим понякога лоши заключения какво е важно за децата и от какво се нуждаят те. Някои от нашите кардинални принципи се оказват не толкова добри, колкото си мислим“, казва Ленси, цитиран от американското обществено радио. Според него е добре да се вгледаме и в други култури по света, да захвърлим митовете и да припознаем стил на родителство, който не само е по-малко изтощителен, но може да се окаже и по-ефективен.
Мит 1. Децата се нуждаят от играчки
Преди десетилетия всички деца, дори тези от различни раси и икономически слоеве, не са имали играчки, купени от магазина. Те просто са измисляли и създавали свои собствени играчки. „Липсата на купени играчки не е недостатък. Дори в богатите фамилии игрите са по-важни от играчките“, казва историкът Хауърд Чудакофф.
Децата могат сами да си създават играчки от предмети, които са останали от дейността на възрастните, или такива, които намират навън. Те правят кукли от стари дрехи, лодки от дървесни кори или шейни от найлони. Те могат да създават безкрайно много игри дори с камъчета. В много култури по света децата правят точно това.
Ако сте уморени да събирате парчета от пъзели и лего всяка вечер, може би е време да помислите да дарите на детска градина или болница поне малка част от богатия арсенал от играчки, сред които вашето дете буквално се задушава и дори обърква. Многото играчки, разсейват детето и стават за него „част от пейзажа“. То бързо се насища и спира да прилага фантазията си.
Запазете няколко боички, моливи и други пособия, нужни за рисуване, чертане, писане или оцветяване. Всичко, от което се нуждаят децата всъщност, може да се намира във вашия дом. Кутии, връвчици, възглавници… „Има толкова много неща, които можете да правите с възглавници. Освен да организирате „бой“ с тях (внимавайте с лампите и витрините!), можете да строите крепости и тунели. Дори няма нужда да купувате нищо допълнително, съветва Ленси.
От цялата работа и ще имате полза и вие – с по-малко играчки, домът ви ще изглежда по-малко натъпкан, а също за децата ще бъде по-лесно да почистят и подредят своите играчки.
Мит 2. Децата се нуждаят от специални дейности през уикендите
Според антропологичния психолог Сюзан Гаскинс, цитирана от общественото радио в САЩ, много родители участват в съботно-неделните детски събития само защото „така трябва“. Не всички от тях обаче са наистина необходими и чак толкова полезни за детското порастване и развитие.
Според Гаскинс специализираните детски събития изключват децата от света на възрастните. Тя дава пример с родителството в обществото на маите, което изследвала повече от 30 години. Такива общности съществуват все още в Гватемала, Мексико и Белис. Там, казва Гаскинс, не изключват децата от света на възрастните. Даже напротив – това дава на хлапетата възможност да научат най-различни важни умения. Например – как да се справят с различни домашни задължения, как да общуват с различните членове на своето семейство, как де се държат приемливо в света на възрастните. „Когато дадете на децата възможност да поемат отговорност, те ще го направят“, казва Гаскинс.
Създайте хобита и подходящи социални дейности за вашите деца и след това ги оставете да действат. Това е достатъчно за тяхното обогатяване, съветва и психоложката Ребека Мейа-Арауз от университета ITESO в Гуаладахара, Мексико. Според нея не е нужно родителите да знаят как да се справят с детските игри. „Ако включим децата в някои занимания на възрастните, това за тях вече е игра“, казва Арауз.
Деца, които не са свикнали със света на възрастните, може да не умеят да се държат подходящо в такива ситуации, смята Барбара Рогоф, психолог от университета Санта Крус. Затова според нея децата имат нужда да научат как да бъдат част от нещата и света.
За да бъде постигнато това, разбера се, е нужно малко търпение. Постепенно покажете на детето нови преживявания, като например търпеливо чакане пред кабинета на лекаря, ходене с мама или татко за кратко на работното им място, или тихо поведение при влизане в църква. „Ако децата се почувстват включени, те ще се научат на много неща. Те умеят да разбират и да различават как се държите на едно и как на друго място“, казва Рогоф.
Мит 3. Децата се нуждаят от „подкупи“, дневни пари и наказания
В много страни по света децата помагат в дома или в семейни дейности напълно доброволно. Има много доказателства от психологията, еволюционната биология и антропологията, според които децата имат вътрешно желание да помагат на другите и да носят отговорност. Не е нужно да им плащате за това.
В ново проучване, публикувано през месец май 2021 го. в научния журнал Human Development, учените попитали деца от Юкатан защо се включват доброволно в домашна работа. Повечето отговорили, че искат да помогнат на семействата си. „По този начин те се чувстват като част от семейството и споделят отговорностите“, казва Лусиа Алкала, ппсихолог в държавния университет Фулъртън, която провежда изследването.
Толкова е просто – участието дава на децата чувство за принадлежност. За да събудят вътрешната необходимост на децата да помагат на своето семейство и за да намалят съпротивата на хлапетата от принудата да вършат нещо, родителите могат да организират домашните задължения по два клчови начина.
Първият е да се фокусирате върху домашните задължения, които можете да вършите като семейство, а не като индивидуални личности. Например при прането – всеки да простира и сгъва дрехите на другите. Или при оправянето на леглата – родителите и децата участват не само в оправянето на своите легла, а на всички. Особено подходящо е да започнете със слагането и прибирането на масата за хранене заедно. Там не можем да се грижим само за нашите чинии, нали?
Вторият начин да оранизирате домакинските задължения е с реални ситуации. Ако избършете масата, а после дадете на детето гъбата, за да направи същото, то ще се почувства зле, защото не му давате реален шанс за принос. Когато децата работят заедно със семейството си, за да изпълнят реални задачи, те се чувстват като част от нещо по-голямо, отколкото са те самите. Това чувство ги мотивира да продължават да помагат и да дават своя реален принос, смята Алкала.
Мит 4. Децата се учат най-добре, когато денят им е пълен с разнообразни дейности, организирани, управлявани и контролирани от възрастните
През 2014 г. Алкала и неин колега публикуват изследване, което подкрепя една идея, която бързо набира скорост в психологията – свободното време може да увеличи интереса на децата към училището.
В това изследване Алкала и нейни колеги интервюират 33 майки в района на Гуадалахара, чиито деца са на възраст между 6 и 8 години. Изследователите питали майките за графика на техните деца след училище, както и кой е организирал участието и в какво се състои то.
Оказва се, че децата, които организират своя собствен дневен ред след училище, са не само по-склонни да помагат вкъщи доброволно, но също е по-вероятно да пишат доброволно своите домашни.
Когато хлапетата имат много време да решат какво да правят и управляват сами своите дейности, те се научават на нещо за цял живот – как да поемат инициатива, казва Барбара Рогоф, която участва в изследването. Според нея опитът да упражняваме тотален контрол върху децата пречи на начина, по който те могат да развиват инициативност и автономност.
Според Сюзан Гаскинс наличието на много свободно време намалява и стреса при децата. „Когато те решават какво да научат и да правят на базата на своите собствени интереси, те не се стресират. Ако не могат да се справят с нещо веднага, те го правят постепенно, без натиск отвън“, казва Гаскинс.
Затова, вместо да запишете децата в купища различни дейности, изчакайте те да поискат или да покажат искрен интерес към някои от тях. За най-малките да бъдат с вас при изпълнението на домашните задължения или при вашите занимания с някое хоби, е повече от достатъчно. Това, освен всичко друго, ги приучава как да бъдат добри членове на семейството.
На по-големите деца можете да помогнете да се запишат в клубове или спортни отбори, съобразно техните интереси. След това обмислете заедно могат ли да пътуват сами до мястото, без ваша помощ. Когато децата инициират и управляват своите дейности, родителите имат възможност да се фокусират над останалите си задачи. „Целта и за едните, и за другите, е да има по-малко стрес“, казва Гаскинс.
