in

Италия по времето на Мусолини – свят, обърнат наопаки

Време за преструвки

Крепостното градче Питилияно е кацнало като орлово гнездо на върха на една скала. Но градът, въпреки тунелите и катакомбите издълбани в каналите му, не може да скрие потайностите, които се случват на повърхността. В диплите на неговите крепостни стени Анина Бемпорад, еврейка с бунтовен дух, се сбогува с детството в момента, в който се събужда посред нощ от пукот на изстрели. В такъв свят – свят на ръба, ни въвлича последната книга на португалеца Жоао Пинто Коелю „Време за преструвки“.

Историята на Анина

Макар отломките от трагедията да я застигат, Анина е решена да преследва най-смелите си мечти, било то в компанията на Козимо – момче, което е готово да даде живота си за нея, с Алесия – ексцентричната приятелка, която трудно намира подходящата за нея житейска роля, или с енигматичния Пепино, който поставя театрални представления от отпадъците, събирани по улиците, и който е способен да спасява Анина в най-трудните ѝ моменти. Ако красотата на младата еврейка поражда болезнени страсти и безмерна омраза, нищо не предполага, че те биха могли да доведат до такива безразсъдни постъпки. За нея остават желанието за мъст и преструвките, за да оцелее в свят обърнат наопаки, в какъвто се превръща Италия на Мусолини, където расовите закони са насочени срещу евреите и предвещават пристигането на нацистите.

„Време за преструвки“ е написан с много въображение и е строго подплатен документално, защото писателят прави сериозни проучвания за всяка своя книга. Сюжетът има рядкото качество да бъде едновременно абсолютно неочакван и правдоподобен. Определено Коелю ни разкрива историята за силата на женския дух и за изпепеляващото желание за мъст, история от тосканския Йерусалим за смелостта на една млада еврейка в повратни времена. Основна метафора в книгата е червената рокля, с която Анина пленява сърцата на съгражданите си. Тя става символ на непокорството и смелостта. А древното градче Питиляно със своите тунели и пещери, изваяни от етруските, е внушителна и приказна сцена на бурното ѝ и забележително съществуване.

Пропаганда и култ към личността

Основният приоритет на Мусолини е подчиняването на умовете на италианския народ и използването на пропаганда за това. Изпълнен е богат култ към личността, съсредоточен върху фигурата му. Мусолини се представя за въплъщение на новия фашистки „свръхчовек“, насърчавайки естетиката на култа към личността, които му приписват квази-божествени способности. По различно време след 1922 г. Мусолини лично поема министерствата на вътрешните работи, външните работи, колониите, корпорациите, отбраната и обществените работи. Понякога има седем отдела едновременно, както и премиер. Той е и ръководител на всемогъщата фашистка партия и въоръжената местна фашистка милиция, Черни ризи, които тероризират началните съпротиви в градовете и провинциите. По-късно той формира ОВРА, институционализирана тайна полиция, която е с официална държавна подкрепа и цел да смачка антифашизма. По този начин той успява да запази властта в собствените си ръце и да предотврати появата на съперник.

Мусолини също се представя като верен спортист и квалифициран музикант. Всички учители в училищата и университетите трябва да положат клетва, за да защитават фашисткия режим. Редакторите на вестници са избрани лично от него, а само онези, които притежават сертификат за одобрение от страна на фашистката партия, биха могли да практикуват журналистика. Тези удостоверения са издадени в тайна. Така Мусолини умело създава илюзията за „свободна преса“. Профсъюзите също са лишени от всякаква независимост и са интегрирани в така наречената „корпоративна“ система. Целта (никога не е напълно постигната), вдъхновена от средновековните гилдии, е да се поставят всички италианци в различни професионални организации или корпорации, всички под нелегален държавен контрол.

Няколко думи за автора:

Жоао Пинто Коелю е португалски писател, изследовател на Холокоста, архитект и преподавател. През октомври 2017 г. печели литературната награда LeYa за романа си „Лудите от улица „Мазур“. Получава номинация за същата награда още с дебютната си творба „Попитайте Сара Грос“ (издадена на португалски през 2015 г.), а третата му книга „Време за преструвки“ е номинирана за наградата за литература на ЕС 2021.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Супа Рамен

Японска супа „Рамен“

слънце

15 невероятни факта за Слънцето