Историята на Ошо – за живота, смелостта и пътя на сърцето

Ошо е известен съвременен духовен учител и философ. Роден е на 11 декември 1931 г. в малко селце в Индия. Астролог предрича, че е възможно да умре преди да навърши седем години. Родителите му го изпращат да живее с баба му и дядо му, докато този период изтече. Той расте без ограничения, забрани и образование. По-късно заявява, че именно това е правилният метод за отглеждане на деца – принудителното образование и възпитаване по дадени стереотипи в тази възраст оказва неблагоприятно влияние върху развитието на личността и достойнството.

Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка реалност произтича от една-единствена божествена същност. Беседите му не се провеждат в суха, академична обстановка, а са примесени с шеги и вицове, говори убедително и има харизма, което пленява много хора. Неговото учение не е статично, а променя своята насоченост с времето. Макар че Ошо отхвърля всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото съзнание, е убеден, че съществува божествено присъствие в природата, и навсякъде около нас.

Въпреки огромната популярност, будният му ум го вкарва в конфликти заради установените обществени норми и дори с близките му съподвижници, а властите обикновено виждат в него заплаха за обществените порядки. Но той е известен с революционния си принос към науката за вътрешната трансформация, защото създава нов подход към медитацията, съобразен с бързия темп на съвременния живот. Ошо често казва, че чрез своята работа спомага да се създадат условията за раждането на един нов вид човешко същество. Често го описва като „Зорба дъ Буда“ – човек, способен да се наслаждава както на светските удоволствия като гръцкия Зорба, така и на тихата безметежност на Гаутама Буда.

„Не се опитвай да разбереш живота. Живей го“, съветва философът. Същото казва и за любовта: „Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в нея. Тогава ще познаеш – и това познание ще дойде от твоя опит“.

Ето част от философията на Ошо:

„Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита. Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Животът е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя. Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята – тя е хитра. Куражът е любовна афера с непознатото“.

Откъде идват проблемите?

„Няма проблеми. Никога до сега не съм се срещал с истински проблем – с нито един. А трябва да съм изслушал хиляди хора с техните хиляди проблеми. Все още не съм се срещал с нито един действителен проблем. А не мисля, че това някога ще се случи – защото истинският проблем не съществува. „Проблем“ е нещо изкуствено създадено. Съществуват ситуациите, проблемите не съществуват.

Проблемите са твоите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не се превърне в проблем за един човек и да стане проблем за някой друг. Така че от тебе зависи, дали ще възникне проблем или няма да възникне – проблемите не съществуват, те се намират в психиката на човека. Следващият път, когато имаш някакво затруднение, което трябва да решиш, наблюдавай. Застани отстрани и разгледай проблема. Наистина ли съществува или е създаден от теб?“