in

ЕхаЕха

Загадъчният живот на прочутата писателка Емили Дикинсън

Емили Дикинсън
Снимка: Уикипедия

На 10 декември 2022 г. се навършват 192 години от рождението на прочутата американска поетеса Емили Дикинсън. Почти целият ѝ живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения ѝ дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота ѝ. За всички около нея обаче си остава загадка.

Най-продуктивна Емили е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки.

Ето някои от най-паметните фрази на Дикинсън:

„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

Тя става една от най-обичаните писателки след смъртта си

Емили се превръща в една от най-обичаните и четени писателки на XIX век, макар и след смъртта ѝ, митичен образ в американската литература. С книгата „Градове на хартия“ Доминик Фортие ни запознава с тихите скромни дни на жената в бяло, която обрисува чрез книгите, които е обичала, чрез градината, за която се е грижела всеотдайно, чрез призраците, които са я преследвали постоянно. Вдъхновена и от събитията в живота на Емили Дикинсън, и от собствения си житейски път, авторката създава красив биографичен роман за светове, които сътворяваме вътре в себе си и които на свой ред сътворяват нас.

Животът ѝ е обект на всякакви спекулации. Тя е една загадка за съвременниците си. Пример за това е фактът, че е написала над 300 страстни любовни стихотворения за някого. Никой не знае коя е тази голяма любов, тъй като тя никога не е имала романтичен партньор. Емили Дикинсън умира неомъжена и вероятно девствена. Освен това не е ясно дали някои от нейните навици са ексцентрични или е страдала от по-сериозен емоционален проблем.

Все пак има обожатели, от които се открояват двама. Единият е Бенджамин Франклин Нютон – ярък и интелигентен мъж, който влиза в живота ѝ, препоръчвайки ѝ четива и ласкаейки нейната интелигентност. Този възможен ухажор обаче има туберкулоза и може би поради тази причина е държан далеч от нея. Той умира малко след запознанството им, което ѝ причинява силна болка. Другият мъж е Чарлз Уодсуърт – пастор, който е и пианист. Женен е и се предполага, че поставя разстояние между тях поради тази причина.

Емили Дикинсън напуска този свят на 15 май 1886 г. По-малката ѝ сестра намира 40 тома поезия, подвързани в тетрадки. Издава ги. Талантът ѝ е безспорен:

„Животът ми два пъти свърши –
преди да се свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши –

по същия начин – без смисъл –
и без пощада.
В раздялата ние узнаваме рая –
и искаме ада“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Коледна принцеса

Марая Кери с първа коледна книжка за деца

Кой е „Бащата на атомната бомба“