in

„Дебютант“ – за морала в науката и руската действителност днес

„Не са много романите, написани от гледна точка на това, което се случва в Русия днес“, казва в интервю за „Ню Йорк Таймс“ руският журналист и писател Сергей Лебедев. И той се впуска именно в това: да изследва трагедиите и проблемите на настоящето. В романа си „Дебютант“ се вглежда във въпроса за морала в науката, вдъхновявайки се от случая „Скрипал“ – отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания с препарат, създаден в Русия.

Книгата е първият шпионски трилър на писателя, след като предишните му романи имат по-скоро автобиографичен елемент. Тя изследва връзката между знанието и властта, между тоталитаризма и науката през XX век. В центъра на историята е възрастен учен, създал някога най-неуловимата и безпощадна отрова на света – Дебютант. След разпадането на СССР, Калитин бяга на Запад, но прекарва последните години от жиПвота си в очакване на приближаващото възмездие. В Русия има заповед предателят да бъде убит, и то със собственото му изобретение. Романът ни повежда из свят с динамично преследване, в който руските тайни служби днес продължават да черпят силата си от миналото и надеждите за възстановяването му.

Има ли морал в науката и къде е границата между удоволствието от откритието и осъзнаването на последствията от него? До каква степен късметът и съдбата имат роля? Книгата държи читателя в напрежение до самия си финал, а въпросът за генезиса на злото се разглежда философски. Както пише писателят в послеслова, създаден специално за българските читатели: „Това зло не се е родилo за една нощ, не се е появило тук и сега“.

За автора

Сергей Лебедев е руски журналист и писател, автор на пет книги. Още с дебюта си „Предел на забравата“ получава международно признание – творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският превод е награден от Съюза на преводачите за ярки постижения. „Дебютант“ е номиниран за две големи литературни награди: европейския приз „Ангелус“ и швейцарския – „Ян Михалски“. За Сергей Лебедев нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич казва, че „пише не за миналото, а за настоящето“. И сякаш точно за това става дума в тази книга.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Фиш енд чипс

Рецепта за фиш енд чипс

Самолет

Колко високо летят самолетите?