in

„Дебютант“ – за морала в науката и руската действителност днес

„Не са много романите, написани от гледна точка на това, което се случва в Русия днес“, казва в интервю за „Ню Йорк Таймс“ руският журналист и писател Сергей Лебедев. И той се впуска именно в това: да изследва трагедиите и проблемите на настоящето. В романа си „Дебютант“ се вглежда във въпроса за морала в науката, вдъхновявайки се от случая „Скрипал“ – отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания с препарат, създаден в Русия.

Книгата е първият шпионски трилър на писателя, след като предишните му романи имат по-скоро автобиографичен елемент. Тя изследва връзката между знанието и властта, между тоталитаризма и науката през XX век. В центъра на историята е възрастен учен, създал някога най-неуловимата и безпощадна отрова на света – Дебютант. След разпадането на СССР, Калитин бяга на Запад, но прекарва последните години от жиПвота си в очакване на приближаващото възмездие. В Русия има заповед предателят да бъде убит, и то със собственото му изобретение. Романът ни повежда из свят с динамично преследване, в който руските тайни служби днес продължават да черпят силата си от миналото и надеждите за възстановяването му.

Има ли морал в науката и къде е границата между удоволствието от откритието и осъзнаването на последствията от него? До каква степен късметът и съдбата имат роля? Книгата държи читателя в напрежение до самия си финал, а въпросът за генезиса на злото се разглежда философски. Както пише писателят в послеслова, създаден специално за българските читатели: „Това зло не се е родилo за една нощ, не се е появило тук и сега“.

За автора

Сергей Лебедев е руски журналист и писател, автор на пет книги. Още с дебюта си „Предел на забравата“ получава международно признание – творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският превод е награден от Съюза на преводачите за ярки постижения. „Дебютант“ е номиниран за две големи литературни награди: европейския приз „Ангелус“ и швейцарския – „Ян Михалски“. За Сергей Лебедев нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич казва, че „пише не за миналото, а за настоящето“. И сякаш точно за това става дума в тази книга.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Фиш енд чипс

Рецепта за фиш енд чипс

Самолет

Колко високо летят самолетите?