in

ЕхаЕха

Да се събудиш в един различен свят… на Ковид

Повечето от нас с носталгия си спомняме „онези“ не чак толкова далечни времена, в които бяхме истински свободни. Когато дори не подозирахме за термина „социална дистанция“, а маските и дезинфектантите бяха екзотика за ежедневието ни.

На малките и големите екрани гледахме с нескрит интерес научно-фантастични ленти с въображаеми нашественици, междугалактически битки и ужасяващи болести, които завладяват света ни. Само че в тях, във филмите, или поне в повечето от тях, обикновено все се намираше поне един супер герой, който да оправи нещата. Но в нашия филм, в който живеем вече втора година, такъв не се появява.

И ако иначе удобно винаги се кахърим, че българите по презумпция сме „минати“, по-назад, прецакани или каквото и да е цветущо от сорта, то сега поне имаме утеха. Не сме само ние зле, не само и съседите са зле. Неее…. Всички сме в един кюп, целият свят! Вселенска „справедливост“. И оттам….От кой сме по-зле? Дали пък от някой не сме по-добре? По кой показател? Защо? Как? Кой е виновен? Да го убием с камъни!

Няма ваксини. Вече се разработват. Има ваксини. Ама дали са надеждни? А страничните ефекти? А, не! Не са читави тия ваксини. Не! Много са си добре, обаче ги нямаме тук! Нали сме България! Имаме ги вече, обаче ще се слагат по групи. Е, как по групи? Защо? Това е дискриминация! Какви са тия простотии? Дали нямаме някой човек да ни уреди?! Я да изчакаме да докарат от „другите“, на тази фирма са съмнителни. Има и от „другите“. Има вече от всички. Обаче кои са най-добри? Леля Гинче, зарзаватчийката, знае най-добре. Пък ако не я послушаме, чесън и лимони за превенция винаги ще ни продаде с усмивка. Айде, всички се преквалифицираме в учени, медицински лица, вирусолози, имунолози, почти до еднорози.

Ще ни чипират. Измираме. Чак пък! То толкова болен народ, гледайте я тая статистика, не се филмирайте с това „вирусче“! Ехеее, колко други има – рак, инфаркт, инсулт. Свиквайте! Така ще бъде! Всеки разговор на улицата, в трамвая и на пазара е за „ковида“ и ваксините. Всеки сам си преценя. Я да вземем да си купим по един сертификат и да ни е мирна главата! Е? Какви са тия цени сега? Да ни отрежете главите ли искате? На бизнес го обърнахте!

Пък и тия мерки….Много строги мерки! Затвориха държавата. Не можем да ходим по кръчми. Мъка. И в мола не може да се иде. Няма човек откъде да се тагне. Как я мислите тая работа? Това е кощунство. Не може да стоим затворени. Свобода. Юруш на баровете и магазините. Бъркаме понятията. Свободия. Има други държави с далеч по-строги мерки, с по-малко заразени и загинали. Мани ги тия, екстра сме си! Ще мине. Идва нов щам. Имам си маска още от предишния, голям праз. Трябва бустерна доза. Е, не! Направиха ни на маймуни. Тъкмо се поопознахме малко с домашните, та някои почнаха и да се харесват. Нищо, че психоаналитиците минаха на денонощен работен режим и транквилантите вече се харчат наравно с дезинфектантите.

Напреднахме технологично, не бива да се отрича. И не само. Образованието придоби нови форми и измерения. Онлайн часовете по физическо се провеждат с упражнения с ролки тоалетна хартия. Ако такава се намира.

„Хоум офис“ вече е новото нормално, а прането ни е съставено основно от пижами. Пестим от фризьор, гардероб и всякакви глезотии. Нямаме на кой да се похвалим. За какво са ни? Педикюр?! Лятото, за морето! Кола маска- също. Който ни харесва, ще ни харесва каквито сме! Със спестените пари смело и безотговорно хващаме първия чартър за ол инклузив към Малдивите или Занзибар. Че кога иначе? То пък веднъж се живее….

Ако гледахме всичко това като зрители, ако беше филм, ако не беше с нашето участие….вероятно щеше да е уникална комбинация между трагичното и комичното. Уви! Всеки един от нас е част от него. Със своите действия и бездействия. И може би днес, точно сега, е моментът. Да си спомним живота „преди“ и да се замислим колко важно наистина е да живеем тук и сега. Колкото и клиширано да звучи. Защото утре може да ни донесе „ново нормално“. То би могло да е прекрасно, но има вероятност и да е мрачно. И ако днес пропуснем да се усмихнем на слънцето, снега или пакостите на децата и домашните ни любимци, утре може да сме твърде заети със следващата сцена на глобалната непоискана продукция. А времето лети. И е безценно. И си е наше.

  • Как ви се отрази новата действителност?

    Portrait of young woman wearing mask during covid epidemic.
    • Свикнах с нея
    • Писна ми от ограничения
    • Станахме по-отговорни

КАКВО МИСЛИШ?

5 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Снимка: queenletizia/instagram

3 попадения от зимния гардероб на кралица Летисия

6 начина да се справите с тревожността на работното място