Нина Александрова
Тя не е просто писател. Тя се е родила с душа на творец. Човек на изкуството по много начини. И като такъв не извръща поглед нито от красивото, нито от ужаса. А усетът ѝ към детайла я прави проницателна. За това колко невероятна е Маргарет Атууд се убеждаваме от биографичния филм за нея по НВО „Дума след дума след дума е сила“.
Живот в гората
Още на 6 месеца родителите ѝ я слагат в чанта и я водят в гората, баща ѝ е горски ентомолог. Живеят и на палатка, заедно с майка ѝ, брат ѝ Харолд и баща ѝ. Децата отсъстват от училище по 2 месеца през пролетта и по 2 месеца през есента, за да обикалят през затънтените гори в северната част на Онтарио и Квебек, събирайки животински и растителни екземпляри. Четенето е основен източник на информация и развлечения за тях, нямат нито радио, нито телевизия.
Маргарет Атууд започва да пише комикси на 6 години. Вижда, че брат ѝ го прави и иска да му подражава. Прави го две години, а след това се завръща към писането чак на 16 г.
Жената през 50-те – медицинска сестра, секретарка, стюардеса, учителка или специалист по домакинството
„Жените през 50-те години на миналия век се опитваха да бъдат вкарани вкъщи, да имат по 4 деца и да бъдат домакини, за да има работа за мъжете, които трябваше да се адаптират след Втората световна война“, разказва Атууд. Целенасочените усилия на десетилетието са вкоренени в посланието: „Жени, не гонете кариера! Това не е за вас“. В училище момичетата дори влизали от една врата, а момчетата от друга. „В час се правех, че внимавам, а мислех за друго“, не крие Маргарет.
Жените имат право да избират между 5 възможности за професия – медицинска сестра, секретарка, стюардеса, учителка и специалист по домакинството. Атууд иска да стане журналист, но ѝ казват, че ще може да пише само обявления за смърт и модна рубрика. Тогава тя бяга в Париж.
От филма разбираме и за библиотеката „Ламонт“ в Харвард, която била забранена за жени.
По-късно Атууд завършва английски език и философия в университета в Торонто и магистратура по литература в Радклиф. През 1966 г. нейната първа стихосбирка „The Circle Game“ печели желаната от Канада награда „Генерал-губернатор“. За нея взима рокля назаем. Три години по-късно е публикуван първият ѝ роман „Ядливата жена“, който получава отлични рецензии.
Омъжва се, за да не изпратят мъжа ѝ във Виетнам
По онова време Маргарет Атууд решава да се омъжи, за да не мобилизират мъжа ѝ във войната във Виетнам. Свещеникът, който ги венчае, произнася: „Обичайте се за това, което сте. Прощавайте си за това, което не сте“.
Някои приемат „Ядливата жена“ за върл феминизъм, а други – „за нещо, което Маргарет Атууд ще преодолее, когато порасне“. Едва през 1972 г. тя започва да се прехранва с писане. „Успехът за мен означаваше да не се налага да преподавам в университет“, казва тя.
Развод и нова любов
Приблизително по същото време петгодишният ѝ брак с писателя Джеймс Полк завършва с развод и тя започва връзка с Греъм Гибсън, която продължава 18 години, до неговата смърт. За него е любов от пръв поглед, при нея се случва постепенно. „Харесвах го, той беше сладък и едър, и не се чувстваше заплашен от мен, което е главното“, споделя още Маргарет.
През годините двамата участват в редица каузи и екологични групи. Пишат у дома, правят проучвания и разходки, упражнения и от време на време пътуват до Коста Рика или Куба, за да наблюдават птици.
„Историята на прислужницата“
„Нямам персонажи, които са образец на добродетелта – скучни и нереалистични. Никой от нас не е такъв“, разказва Атууд. И допълва, че не мoжеш да пишеш без да засегнеш темата за морала, за изборите, които правим в живота си.
„Историята на прислужницата“ започва в Германия на пишеща машина под наем. „Винаги съм искала да създам антиутопия, но всички бяха от мъжка гледна точка, а аз исках да пиша за антиутопично общество от позицията на жените“, споделя Маргарет. И веднага допълва, че ѝ е било много трудно да напише книгата, защото творбата я плашела. „Това, което пиша, е страшно. Затова хората се плашат, те знаят, че може да е реално“, убедена е Атууд.
След това идват 80-те – години на противопоставяне. Хората се противопоставят на феминизма от 70-те. В някои райони на САЩ се появяват религиозни фундаменталисти, които проповядват, че мястото на жената е у дома.
Правила за писане – не включва нищо, което не се е случвало някъде някога
„Правилото за книгата ми беше да не включвам нищо, което не се е случвало някъде някога“, продължава да разказва Маргарет. В „Историята на прислужницата“ има действителни случки от секта с 11 000 души и живота в нея – там жените били третирани като прислужници. Писателката ползвала и исторически факти – Николае Чаушеску издал заповед всяка жена в Румъния да ражда по 4 деца. Те били преглеждани всеки месец и ако не били бременни, обяснявали защо не са. По този начин обаче хората раждали деца, които не могли да отгледат и се принуждавали да ги дадат в домове за сираци. При Хитлер пък е имало биологични съпруги. Ако си есесовец, можело да имаш повече от една жена, за да се родят повече деца на СС.
Маргарет Атууд винаги включва в творбите си темата за разрушителността на хората. „Това, което убива животните, рано или късно, ще убие и нас, те са индикаторът“, предупреждава тя.
До последно се грижи за съпруга си, който е с деменция. Води го навсякъде, говори му непрекъснато, разглежда с него статии и снимки… На свой ред, в моменти на проблясък, той споделя: „Трябва да откажа да бъда жертва. Ако не мога това, не мога нищо“. Думите на Греъм Гибсън са поредното доказателство, че Маргарет Атууд не само е невероятен творец, но е съумяла да изживее и една невероятна любов. А за това също се изисква талант.
Прочетете още:
„Историята на прислужницата“ – за безплодието и силата на жените
