Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия. Logos, според личното предпочитание на гениалния Виктор Франкъл, се използва в значението на „дух“. Духът е оновно измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина.
Негови са думите: „Животът никога не става непоносим заради обстоятелствата, а само от липсата на смисъл и цел“. Австрийският психолог и философ, основоположник на лекуването чрез откриване на смисъл, стига до идеята, че търсенето и намирането на смисъл зависят от нас самите, а не само от обстоятелствата. У нас са добре познати книгите му – „Лекарят и душата“, „Воля за смисъл“, „Човекът в търсене на смисъл“ и др. Логотерапията му се превръща в един от най-силните комуникатори на темата за смисъла на живота във втората половина на 20 век.
Историята на Виктор Франкъл
Виктор оцелява след 3 години в четири концлагера. „Затова знам, че човек е свободен да се издигне над всички условности и да се противопостави дори на най-тежките и най-сурови условия и обстоятелства, да им се опълчи, благодарение на онова, което аз наричам упорство на духа“, убеден е той.
За мен Франкъл е терапевт на модерната култура и съвременния индивид, защото твърди, че най-дълбокият мотив на човека е волята му за смисъл. Човекът може да понесе всичко и всяко „как“, ако знае защо, в името на какво трябва да го понесе. Ако животът няма смисъл, депресията е неизбежна.
„Човекът, който страда от екзистенциална фрустрация не знае с какво да запълни свободното си време, своя екзистенциален вакуум. Както е казал Шопенхауер – човечеството е обречено да се колебае между две крайности – нужда и скука. Днес и на нас, невролозите, скуката ни отваря повeче работа, отколкото нуждата“, отбелязва Виктор Франкъл още през далечната 1959 г. Тогава австрийският невролог и психиатър стига до извода, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за тревогите и страховете. А последствията от тези загуби приемат формата на вътрешна пустота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени.
Именно Франкъл е този, който дефинира депресията като страдание без смисъл. Страдание, което може да доведе до самоубийство. Убеден е, че терапията и превенцията на самоубийството е възстановяване на идеята за смисъл. И на идеята, че има универсален смисъл и именно в него е вграден животът.
Затова е важно да възпитаваме децата не към самореализация, в контекста на нарцистичната перспектива, а в това да умеят да откриват ценности, на които да се посветят.
Тежки загуби
Лагерническият живот на Франкъл приключва на 27 април 1945 година, когато е освободен от американски войски. Той се прибира през август във Виена и в рамките на няколко дни научава за смъртта на съпругата си, майка си и брат си.
Две години по-късно продължава живота си. Жени се за Елеонора Катерина Швинд. Двамата имат дъщеря – Габриеле. Дълги години той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професура в Харвард и в университетите в Далас и в Питсбърг. Американският международен университет в Калифорния създава за него професура по логотерапия.
Удостоен е с 27 почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са преведени на 34 езика. Само от американското издание на „Човекът в търсене на смисъла“ са продадени над 9 милиона копия. Според Библиотеката на Конгреса във Вашингтон става дума за „една от десетте книги с най-голямо влияние в Америка“. Последната си лекция Виктор Франкъл изнася на 90-годишна възраст във Виенския университет през 1995 г.
Според някои изследователи логотерапията е едновременно философски, медицински и дори религиозен конструкт. Тя е еклектична не само в психотерапевтичен смисъл, но и като културен феномен. Лечението чрез смисъл успешно буди интереса както на специалистите в областта на приложната психотерапия, така и на изкушените във философията. Логотеорията конструира човешкото битие като отворено към света. Личността съществува, не за да задоволява нагони или потребности, не за да оцелява, а – за да се справя със задачите, които животът налага и така да обезпечава смислово житейския си път.
Цитати:
„Всяка епоха има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея“.
„Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува“.
„Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето“.
„От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас“.
„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение“.
„Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да ги оставите да се случат, без да мислите за тях“.