Бутан – единствената държава в света, която има министерство на щастието

Кралство Бутан е планинска страна в Южна Азия. Намира се между Китай и Индия и е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, която обаче се класира на едно от челните места сред 20-те най-щастливи страни в света. След нея са държави като САЩ, Люксембург, Япония и др.

В Бутан почти една трета от населението е на възраст под 14 години, а средната възраст в страната е малко под 23 години. Държавата няма излаз на море, разположена е високо в Хималаите. Хората наричат ​​страната си Друк Юл, което означава „Земята на гръмотевичния дракон“. Някои учени смятат, че Бутан е вдъхновението за Шангри-Ла – митична страна на свръххора, разположена във високите части на Хималаите.

Бутан е единствената страна в света, която има клауза в конституцията си, която задължава залесяването да бъде поне 70 процента от общата територия на кралството по всяко време. В момента тя е 80 процента. Местните жители не празнуват рождени дни като нас, нито си спомнят датата, на която са родени. В момента, в който настъпи Нова година, всеки жител на страната става с една година по-възрастен.

В кралство Бутан не измерват развитието си с брутен вътрешен продукт, а с брутно национално щастие. То се отчита на базата на показатели като устойчиво развитие, опазване на околната среда, ефективност на управлението, социална справедливост, запазване на културното наследство и духовността. През 2008 г. е създадена Комисия за щастие на хората. Това е и единствената държава в света, в която има Министерство на щастието.

При всяко преброяване на населението жителите на страната отговарят и на въпроса: „Щастливи ли сте?“, като обикновено почти половината от хората се определят като „много щастливи“, останалите като „щастливи“, а около 3% отговарят, че са „не много щастливи“.

В страната, където една четвърт от територията е заета от защитени паркове и резервати, нито един закон не може да бъде приет, ако не е одобрен от Министерството на щастието. Шефът на ведомството проучва всеки текст и преценява дали е добър за народа. А той живее оскъдно, но е доволен – обучението и медицинското обслужване са безплатни, бедността, макар и бавно, си отива и все повече туристи (около 80 000 на година) избират любопитството да изживеят приказката „Бутан”.

Мерки, въведени през последните 40 години: 

Всеки четвъртък е обявен за пешеходен ден, с което се цели намаляване на автомобилното движение, шума и замърсяването.

До 1999 г. в страната телевизията е забранена, за да не се повлияе местната култура от западното влияние.

Улиците се поддържат чисти, с цветя навсякъде.

Будизмът, който е основна религия в Бутан, също е една от основните причини за това бутанците да се чувстват щастливи, спокойни и в хармония. След като преди няколко години установили, че все по-малко в страната медитират, въвели задължителна медитация в училищата – по 10 минути всеки ден.

Осигурена е специална грижа за възрастните хора в будистките манастири.

Задължително се изучава английски език, преподаватели са доброволци от западни държави.

Повече от половината територия на страната е обявена за национален парк, за да се запази природата. Забранено е изсичането на гори, само се залесява.

Ловът в страната е забранен и почти всички са вегетарианци.

Бутанците все още носят националната си носия – кхо.

Преди 10 години Бутан обяви намеренията си да се превърне в първата страна в света със 100% био земеделие.

Малко история

Известно е, че за дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държави, управлявани от различни будистки секти. През 17 век те биват обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда строителството на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони. По време на неговото управление пристигат и първите европейци, а заедно с тях и пушки, барут и телескоп, и предлагат да помогнат на страната в борбата срещу тибетските нашествия, но Намгял отказва. След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война. Тибетците се възползват от нестабилността на малката страна и я нападат два пъти – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

През 1907 година страната за пръв път избира свой крал – Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.

През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан. Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Сингие Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея), през 2005 година прави промени в конституцията, а през 2008 абдикира в полза на сина си. От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори.