in

Историята на Мохамед Али – един от най-великите спортисти на XX в.

Автор на книгата “У дома с Мохамед Али” е дъщеря му Хана Али

500 страници от живота на легендата Мохамед Али – четат се на един дъх. Защото авторът е дъщеря му Хана Али. В книгата „У дома с Мохамед Али“ има непубликувани снимки, спомени, писма и моменти от ауидокасети на семейството, разказани от нея.

„Често съм казвала на татко, че е осмото чудо на света. Беше сложен по много начини, но пък простичък по други. Беше неподражаем в способността си да показва състрадание и прошка. Беше видял най-лошото у хората и все пак някак бе запазил най-доброто у себе си“, споделя тя. Хана се надява хората да се насладят на тази книга и да я оценят каквато е – честен и интимен поглед към ежедневния живот на едно несъвършено, но забележително човешко същество. Както е при великите портрети, за да се оцени дълбочината и красотата им, трябва да присъстват и светлината, и сянката.

Благодарение на личния семеен архив от аудиокасети със записи на Мохамед Али, както и на много дневници, любовни писма, скъпи спомени и семейни снимки, пазени и непоказвани досега, можем да видим легендата Али като дълбоко отдаден на близките си човек, който, въпреки трудностите на бурния си личен живот, успява с много усилия и любов да сплоти деветте си деца и всячески да помага с добрите си дела на роднини и непознати. Искрена и прочувствена, „У дома с Мохамед Али“ е много повече от просто спомените на Хана Али.

Мохамед Али е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, Кентъки, САЩ. Рожденото му име е Касиус Марселус Клей-младши. През 1964 г. се присъединява към движението Ислямска нация и променя името си на Мохамед Али. Бащата на Али се е занимавал с изработване на табели, а майка му е работила като домашна помощница. Мохамед Али има зад гърба си четири брака и е баща на девет деца. От 1983 г. е диагностициран със синдрома на Паркинсон. След оттеглянето си от бокса, Мохамед Али е отличаван многократно, както за спортната, така и за социалната си дейност. През 1996 г. е избран да запали олимпийския огън при откриването на Олимпийските игри в Атланта, САЩ. На 19 декември 2005 г. в негова чест е създаден неправителствен център, посветен на живота му и спортната му кариера.

За „късмета“ да му откраднат колелото

Започва да се занимава с бокс на 12-годишна възраст, когато полицаят Джо Мартин го чува, че казва: „Искам да пребия крадеца, който ми е взел колелото“. Мартин му казва, че за целта трябва да се научи да се боксира и му предлага да го тренира. През цялата си аматьорска кариера Мохамед Али записва 100 победи и пет загуби. През 1960 г. печели златен медал на Олимпийските игри в Рим в категория 87,5 кг, което поставя началото на професионалната му кариера в бокса. Първите му професионални изяви се запомнят повече с поведението му, отколкото със спортните му качества, тъй като се обръща арогантно и иронично към съперниците си.

Отказва да участва във войната във Виетнам

Заради отказа му да участва във войната срещу Виетнам, временно му е отнета шампионската титла, забранена му е всякаква спортна дейност в САЩ за 3,5 години и е осъден на пет години затвор, като впоследствие присъдата е отменена. Продължава с мачовете в чужбина, но през 1967 г. паспортът му е анулиран и титлите му и лицензът му на професионален боксьор са отнети. Световната му титлата му е подарена на Джо Фрейзър. Тогава Али се издържа от речи против войната, които изнася в колежи и университети из всичките щати.

Мохамед Али се връща към спорта през октомври 1970 г. и през следващите години стига върха на своята популярност. Оттегля се окончателно от активния спорт през 1981 г., след като три пъти е печелил титлата на световен шампион по бокс в тежка категория и златен медал на Олимпиадата през 1960 г. Смята се за един от най-великите боксьори в историята на спорта и за един от най-великите спортисти на XX в.

Признания

През 2005 г. е удостоен с президентски медал на свободата. През 2005 г. печели златен медал за мир „Ото Хан“ за дългогодишното си участие в американското движение за правата на човека и работата си като посланик на добра воля към ООН.

Рискове и трудности, мечти и дръзновение – споделени думи от Мохамед Али:

„Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота“.

„Ако някога си сънувал, че ще ме победиш, по-добре се събуди и се извини“.

„Най-трудната ми битка беше с първата ми жена“.

„Колко повече помагаме на другите, толкова повече помагаме на себе си“.

„Човек без въображение е човек без крила“.

„Не брой дните, накарай ги да имат значение“.

„Не ти пречат планините насреща, а камъчето в обувката“.

„Човек, който гледа света на 50 така, както го е гледал на 20, е пропилял 30 години“.

„Моят начин да се шегувам – казвам истината. Това е най-смешната шега на света“.

„Превръщаш се в това, за което мислиш“.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Бутан – единствената държава в света, която има министерство на щастието

Вивиан Уестууд- един от най-влиятелните и нестандартни дизайнери