in

„Олив Китридж“ – за малките експлозии, които държат човек на повърхността

„Олив Китридж“ на Елизабет Страут е книга за взаимоотношенията между поколенията. И не само! Родителите ни белязват, децата ни разочароват, съпрузите се отчуждават и почти всеки е познал самотата. Елизабет Страут създава сложен и многопластов портрет на човешките взаимоотношения в тринайсет разказа, между които свързващото звено е героинята Олив Китридж. Около нея се завъртат съдбите на останалите персонажи, а образът ѝ оставя ярък отпечатък.

Тя – понякога строга, понякога сприхава и безпардонна – е пенсионирана учителка по математика, която предизвиква страхопочитание у жителите на малкото крайбражно градче Кросби. Но зад едрата осанка на сурова и груба жена се крие ненатрапчивата чувствителност на човек, опознал болката. Отвъд грубия си маниер, Олив е готова винаги да се притече на помощ, макар и с неконвенционалните си прийоми. Докато съгражданите ѝ се борят със своите проблеми, тя често се оказва въвлечена в тях и с безпощадната си честност не се страхува да назовава нещата с истинските им имена. В „Олив Китридж“ Елизабет Страут засяга теми за същността на човешката душа – за нейните конфликти, трагедиите, радостите и издръжливостта, така необходима, за да се продължи напред.

За малките експлозии, които ни държат на повърхността:

„Олив бавно поклаща глава, както е легнала в леглото. Тя знае, че самотата може да убие човек – по най-различни начини тя действително може да причини смърт. Личното мнение на Олив е, че животът зависи от това, което тя нарича „големи експлозии“ и „малки експлозии“. Големите експлозии са неща като брак или деца, интимности, които те поддържат на повърхността, но тези големи експлозии съдържат опасности, невидими подмолни течения. Поради което човек има нужда и от малките експлозии също: добронамерен служител в универсалния магазин например или сервитьорката в „Дънкин Донътс“, която помни как си пиеш кафето“.

Различните двойки на зряла възраст в романа са твърде много, за да бъдат запомнени като ясни образи, в съзнанието остават по-скоро отделни ситуации и етапи, на които се намират героите – отчуждени, на ръба на раздялата или споени от дългогодишна зряла интимност. Не герои, а десетки разновидности на разбито сърце, тихи трагедии, закъснели прозрения, намерени истини. Всички моменти от живота! Защото има нещо толкова трогателно в емоционално недодяланите хора. И техните големи и малки експлозии.

Книгата ни кара да признаем пред себе си, че старостта не е особено красива, но в нея можем да постигнем помирение със себе си, дори понякога да изпитаме и същите вълнения и неувереност, които са ни владели на млади години. Думите ни карат да се питаме – променя ли ни всъщност животът? Когато ни се случват – изневярата, потисканите копнежи, трудността на родителството и травмите, които нанасяме на децата си, самотата в двойка, отдадеността, жертвата, любовта.

За автора

Елизабет Страут (1956) е американска писателка, родена в Портланд, Мейн. Завършва английска литература и право, а интересите ѝ в областта на герoнтологията ѝ носят сертификат. Авторка е на седем книги, превърнали се в световни бестселъри, удостоена е с „Пулицър“ през 2009-та ,а през 2000-та е финалистка за престижните награди „Пен“ и „Ориндж“.

HBO претворява романа ѝ „Олив Китридж“ в минисериал, станал носител на осем награди „Еми“ през 2015 година.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Крем супа от нахут

3-минутна тренировка в леглото за стягане на бедрата