in

Анжел Вагенщайн: Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки

Вагенщайн

„Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа 1000 страници „драскулки“. С тези надписи започва американският документален филм „Art Is A Weapon“, посветен на Анжел Вагенщайн. Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, е сред най-значимите неразказани истории на световното кино.

Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, той е изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот.

През 2022 година, когато ще отбележи своя 100-годишен юбилей, Анжел Вагенщайн респектира с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор остават непокътнати: „Най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“.

Роден е на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България.

В книгата си „Преди края на света“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му Джеки. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето“ на Чарли Чаплин – малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес.

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.

Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“. През 1980 година е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици – френски, английски, руски, немски, испански, италиански. Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература „Жан Моне“ през 2004 година. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите.

Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и великан на духа. Носител е на много български и чуждестранни отличия като орден „Стара планина“, българската държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер е на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм“, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други.

„Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и да разказва смешки“, споделя Анжел Вагенщайн.

Тази година той ще получи Наградата на София на 26-ия София Филм Фест, който се провежда от 10 до 31 март.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Пиле с броколи

Пиле с броколи

ергенът

А сега и няколко причини да гледаме „Ергенът“…