Нина Александрова
Пердаздефогу е отдалечен планински град на италианския остров Сардиния. Той се обитава от…столетници. Виторио Лай, по прякор Пистолетът, все още кара кола и ловува диви свине. Пиуча Лай пък не се притеснява да се качи на самолет, за да посети синовете си в Милано. Общият брой на над 100-годишните в Пердаздефогу е 10, сред население от 1765 души. На целия остров Сардиния има 534 души, които са столетници, или 33,6 на всеки 100 000 жители.
Пердаздефогу е градче, скътано високо в скалистите планини на югоизточна Сардиния, до което се стига само по тесен, криволичещ път. То е уникално, тъй като броят на столетниците в град с неговия размер е 16 пъти над средния за страната. Пердаздефогу се прочу през 2012 г., когато семейство Мелис, съставено от девет братя и сестри, влезе в Световните рекорди на Гинес като най-старите живи братя и сестри на Земята, с обща възраст около 818 г. Най-дълго оцелелият гражданин на града досега е Консолата Мелис, най-големият от братята и сестрите, който почина през 2015 г. на 108 години. Антонио Брунду, който навършва 104 години през март, е най-възрастният жител в момента.
Виторио Лай печели прякора си, след като убива първата си дива свиня на 13-годишна възраст. „Взех пушката на баща ми, ръководител на ловната група“, разказва той пред вестник La Nuova Sardegna в статия, написана от историка Джакомо Мамели. В онези дни ловът освободил града от глада. Той казва, че е имал стотици работни места през живота си. „Бях овчар, работник, складов работник и готвач, но без да знам как да готвя. Съпругата му Мария е на 97. Тя искаше да стане монахиня“, споделя Лай. Но той ѝ казал: „Добре тогава, ще стана свещеник или монах“. Пиуча Лай не крие жизнения си път също: „Преживях глад и война, по време на фашизма и демокрацията и гласувах като жена за първи път на 2 януари 1946 г. Срещнах 10 папи, от Пий X до Берголио.
Тайната за дълголетие
Няколко учени са изследвали Пердаздефогу, опитвайки се да обяснят дълголетието на града. Причините варират от чистия въздух и активния начин на живот до диетата, съдържаща много пресни зеленчуци. Лай казва, че никога не напуска масата с пълен стомах, яде малко месо и пие малко кафе. За Мамели ключът е чувството за общност на града: „Тя е сплотена. Има някои изключения, но всички се обичаме и се грижим един за друг“.
