Нина Александрова
20% от населението страда от някаква форма на дислексия. В това число визат и популярни личности, сред които Том Круз, Киану Рийвс, Ричард Брансън, Джон Ленън, Кийра Найтли. Малко хора обаче са наясно, че може да се възползваме от особеностите на дислексния мозък вместо да го приемаме като недостатък. Това подробно е описано в книгата „Предимствата на дислексията“ от специалистите в областта на неврологията и образованието д-р Брок Л. Айди и д-р Фърнет Айди. Тя е базирана на дългогодишния им опит по учебни затруднения със стотици деца и възрастни, като целта е да се преобърнат закоравелите стереотипи, които често разглеждат дислексията само в качеството й на учебно разстройство.
Всъщност дислексният ум представлява не просто пречка в обучението по четене и правопис, а отражение на един напълно различен модел на мозъчна организация и информационна обработка. Д-р Брок Л. Айди и д-р Фърнет Айди разглеждат в дълбочина множеството различни типове дислексия и нейните научни измерения, доказвайки, че дислексиците притежават неочаквани предимства както в класната стая, така и в професионалния и личния живот. Двамата експерти дават примери с мнозина успешни лекари, предприемачи, писатели и архитекти, които са имали големи затруднения да се научат да пишат и четат, но въпреки това постигат впечатляващи успехи в кариерата си, именно защото са се възползвали от силните страни на дислексията. Дислексията не е присъда – тя е възможност да бъдеш различен в свят, който цени това повече от всякога и да се ценят качествата, които тези хора притежават – като изявена креативност, отлични умения в пространственото ориентиране, уникална гледна точка и неочаквани връзки, които недислексният мозък би пропуснал.
Но убедете се сами от думите по-долу на д-р Брок Л. Айди и д-р Фърнет Айди:
„По време на цялото си образование Дъг се мъчел с четенето и писането. На два пъти отпадал от общинския колеж, преди най-накрая да придобие уменията, необходими му за получаването на колежанска диплома. Днес той е президент на много успешна софтуерна фирма, основана от него преди две десетилетия.
Когато Линдзи била малка, всичките й учители я наричали изоставаща. Въпреки че се трудела отчаяно, за да се научи да чете и пише, тя била една от последните в класа, усвоили тези умения. Макар че едва изкарала началното училище, Линдзи не само завършила колеж, но и спечелила първа награда в силно конкурентната специална програма на училището си. Днес тя е клинична психоложка.
Учителите от началното училище на Пийт казали на родителите му, че той е на границата на умствената изостаналост и емоционалното разстройство. Казали им също, че не могат да го научат да чете или пише. С интензивно индивидуално обучение обаче Пийт се научил да чете и пише достатъчно добре не само за да учи в колеж, но и да постъпи в юридическо училище. В крайна сметка Пийт използвал юридическото си образование, за да представлява друга личност с дислексия пред Върховния съд, като спечелил делото с 9 на 0 гласа и коренно предефинирал правата на учащите със специални образователни потребности.
Дъг, Линдзи и Пийт са дислексици и освен това са изключително добри в онова, което правят. Тези факти не са нито противоречиви, нито случайни. По-скоро Дъг, Линдзи и Пийт – и милиони хора също като тях с дислексия, са добри в онова, което правят, не въпреки своите дислексни различия в обработката, а поради тях.
Това твърдение обикновено предизвиква изненада и лавина от въпроси: „Добри поради дислексията си? Дислексията не е ли учебно разстройство? Как би могло едно учебно разстройство да прави хората добри в нещо?“.
Учебното разстройство не би могло – ако е само учебно разстройство. Но тъкмо това е нашата идея и тя е ключовото послание на тази книга. Дислексията, или дислексният стил на обработка, не е само пречка пред обучението по четене и правопис, тя е отражение на един напълно различен модел на мозъчна организация и информационна обработка – модел, който предразполага човека към значими способности редом с добре известните затруднения. Тъкмо тази двойствена природа е удивителното – и объркващото – в дислексията. Затова и хората с дислексия могат да изглеждат толкова различни в зависимост от перспективата, от която ги гледаме.
Погледнете първо хората с дислексия, докато четат, пишат или изпълняват други езикови или учебни задачи. От тази перспектива те като че ли имат учебно разстройство и по отношение на тези задачи това очевидно е така. Сега погледнете същите тези хора, когато вършат почти всичко друго – особено типовете задачи, в които се отличават и които им харесват. От тази нова перспектива те не само престават да изглеждат неспособни, но често изглеждат забележително умели или дори особено надарени.
Това привидно предимство не е само измама на възприятието – сякаш техните силни страни изглеждат значими само на фона на слабостите им. Всъщност налице е един растящ корпус от доказателства, които подкрепят съществуването на дислексно предимство. Както ще става дума навсякъде в тази книга, изследванията са показали, че процентът на професионалистите с дислексия в такива области като инженерство, изкуство и предприемачество е над двойно по-голям от процента дислексици в общото население. Хора с дислексия има сред най-видните и творчески личности, като певците и автори на песни Карли Саймън и Джон Ленън, предприемачите и рискови капиталисти от „Шарк Танк“, Деймънд Джон, Барбара Коркоран и Кевин О՚Лиъри, учените – носители на Нобелова награда, Карол Грайдър и Джон Гудинъф, носителите на „Оскар“ Спайк Лий, Стивън Спилбърг и Октавия Спенсър, изобретателите Йоки Мацуока и Дийн Кеймън, архитектите Джонпол Джоунс, Ричард Роджърс и Мишел Рохкинд и легендарните промишлени дизайнери Чък Харисън и Джони Айв.
Важно е, че тази връзка между дислексната обработка и специалните способности е видима не само сред преуспелите хора. Можете да си докажете това сами, като направите един прост експеримент. Следващия път, когато се натъкнете на необичайно добър дизайнер, ландшафтен архитект, механик, електротехник, дърводелец, водопроводчик, рентгенолог, хирург, ортодонт, собственик на малка фирма, проектант на компютърен софтуер, графичен дизайнер, фотограф, човек на изкуството, капитан на кораб, самолетен пилот или опитен представител на която и да било от десетките богати на дислексици области, попитайте дали този човек или някой сред най-близките му роднини не е дислексик, или дали няма затруднения с четенето, писането и правописа. Залагаме долари срещу петачета, че този човек ще каже „да“ – толкова силна е връзката.
Дали тези връзки щяха да бъдат възможни, ако дислексията беше само учебно разстройство? Отговорът очевидно е „не“. Значи трябва да има две страни на дислексията. Макар дислексната обработка явно да създава затруднения с определени академични умения, тези затруднения са само един елемент от много по-голяма картина. Както ще опишем в тази книга, дислексната обработка също така предразполага хората към важни силни страни в много умствени функции, в това число:
▪ триизмерно пространствено мислене и техническо умение;
▪ способността да се възприемат връзки и отношения от типа на аналогии, метафори, парадокси, прилики, разлики и липсващи части;
▪ способността за припомняне в живи подробности на минали лични преживявания и за използването на фрагменти от тези спомени за изпълнението на най-различни когнитивни задачи;
▪ способността да се възприемат недоловими взаимовръзки в сложни и постоянно променящи се системи или множества от данни и мислено да се симулира и предсказва изходът на сложни процеси с течение на времето.
Макар точната природа и обхват на тези умения да варират от човек до човек, между тези силни страни има достатъчно прилики, за да образуват едно разпознаваемо свързано множество. Взети заедно, тези таланти могат да бъдат наречени свързани с дислексията способности или дислексно предимство. Забележително, тези способности, изглежда, произхождат от някои от същите онези вариации в мозъчните структури, функция и развитие, които пораждат дислексните затруднения с грамотността, езика и ученето“.
