Ролята на бащата в отглеждането на детето

До края на 60-те години на миналия век, а в някои страни – и доста след това, психолозите, специализирани в семейните взаимоотношения и детското развитие, рядко окуражаваха бащите да се включват в грижата за своите деца. Ролята на татковците се ограничаваше до това да допринасят за финансовата стабилност на семейството. В резултат – цялата отговорност за общуването с децата, падаше върху майката.

Така цели поколения бащи пропуснаха едни от най-хубавите мигове в живота на зрелия мъж – задълбоченото и богато общуване със собствените им деца, а цели поколения хлапета останаха без ролевия и поведенческия модел от смисленото присъствие на бащите.

За щастие, няколко десетилетия по-късно това разбиране във все повече страни се приема за отживелица. Според съвременната психология, колкото по-рано бащите започнат да участват в живота на своите деца, толкова по-ефективно ще се развие връзката помежду им по-нататък. И не само! Според едно изследване, публикувано през 2017 г., децата, които израстват в семейства с активно участие на бащите, е 39 % по-вероятно да имат отлични бележки в училище и 2 пъти по-вероятно да намерят стабилна работа след училище. С други думи – ролята на бащата в развитеито на детето е важна за много неща – от когнитивното развитие и образователните постижения до самооценката и социалното поведение.

Причината е, че бащите могат да внасят специфични чувства и действия в живота на детето, които не са присъщи на майките. Това, разбира се, се отразява на детското физическо, емоционално и ментално развитие.

Според сертифицирания психолог Дани Хуерта, цитиран от онлайн изданието Focus on the Family, бащите играят далеч по-важна роля, от това да бъдат просто формален „втори родител“. Ангажираните бащи внасят в живота на детето неща, които други хора не могат да му дадат, като например защита и ролеви модели, които са значително по-различни от тези на майката. Тази разлика е важна за здравословното детско развитие, потвърждава д-р Дейвид Попеноу, професор по социология от американския университет Rutgers.

Мъжете и жените по природа са различни. Това напълно обеснява защо майките и бащите отглеждат децата по различен начин. Докато обичайната роля на майките е да са по-предпазливи, по-състрадателни, по-склонни да отстъпват, то според общото разбиране бащите окуражават децата да поемат риск и им предоставят по-широко разнообразие от социален опит. Според д-р Попеноу бащите са по-склонни да наблягат на правилата, на справедливостта и на дисциплината. По този начин те предават на своите наследници усещането за „правилно и грешно“, и ги подготвят за предизвикателствата на живота. Макар че в днешно време тези роли са сравнително условни, често остава валидна практиката, която мнозина наричат „доброто“ и „лошото ченге“. Така или иначе – детето има пред себе си 2 различни модела на поведение.

Според психолозите бащите могат да допринесат с още едно качество в живота на децата – да окуражат конкурентоспособното поведение и изграждането на независимост. Татковците за разлика от майките, държат повече на концептуалната комуникация, докато майките обичайно могат да предадат на децата си качества като съчувствие, грижа и взаимопомощ.

Метаанализ, публикуван в Journal of Marriage през 1999 г., показва, че според 82% от проучванията, направени по темата след 1980 г., има съществена връзка между позитивното участие на бащата в живота на децата и тяхното развитие.

Да имаш любящ баща е важно за детското щастие, добруване, социален и академичен успех, толкова много, колкото да имаш любяща майка, потвърждава и друг анализ, публикуван в Review of General Psychology през 2001 г. След като прегледали повече от 100 изследвания за връзките между деца и родители, авторите установили, че любовта на бащата е от решаващо значение едно дете да израстне щастливо и позитивно.

Според детския психиатър Кейл Прюет от университета в Пенсилвания проактивният стил на бащинство и бащиният отговор в ситуации, в които детето изпитва безизходност, всъщност допринася за развитието на компетентности, ориентирани към търсене на решение и независимост. „Позитивната бащина грижа допринася  за социалното и моралното поведение“, смята д-р Прюет.

„Когато бащите активно участват в живота на своите деца, подрастващите се справят по-добре“, казва социологът д-р Пол Амату от държавния Университет в Пенсилвания, който изследва връзката между деца и родители. „Ефектът на бащата“ е общ термин, който учените използват за присъствието на таткото. Това включва не само минималното време, което бащите прекарват с децата си, но и начина на общуване между баща и дете. „Да гледате заедно телевизия, например, не е достатъчно“, казва д-р Амату.

Проучване проведено през 2011 година дори твърди, че активното включване на бащите във времето преди раждането на техните деца, е също толкова важно, както и времето след появата на детето.

Как изглежда ангажираният, активен и съпричастен баща? Като начало присъствието е от значение. Бащите, които отделят време, за да се включат във важни събития в живота на своите наследници, оказват много по-голям позитивен ефект, отколкото отсъстващите татковци. Представете си какво е за едно дете и мама, и татко да са в публиката на неговото първо представление, или състезание.

И все пак да бъдеш „наличен“ е едно, а да си ангажиран – съвсем друго. С други думи, не е достатъчно само да присъстваш някъде – присъствието с досада или нежелание ще е равно на отсъствие. Всъщност само бащите, които проявяват топлина и разбиране към емоциите и нуждите на своите деца, са истинският фактор, от който децата се нуждаят, а не татковци с негативна нагласа. „Лошото бащинство е белязано от студенина, с непрекъснати критики, с неразбиране, подценяване или обиди“, казва д-р Даниел Делприоре от университета в Юта.

Проучване, проведено през 1991 година, публикувано в Journal of Marriage and Family показва, че децата, които са били заедно с бащите си още от едномесечна възраст имат по-добри когнитивни показатели, когато достигнат едногодишна възраст. След като бебетата проходят, ролята на бащата става още по-видима, показва проучване публикувано през 2012 година.

Ако все още ви е трудно да осъзнаете всички от тези изводи, до които са достигнали психолозите в последните години, може би най-важното е да запомните поне едно – децата, дори да не показват това, наблюдават не само своите бащи. Те наблюдават всички бащи. Затова вероятно си заслужава да бъдете бащата, за който детето мечтае, и който може би и вие искахте да имате като малък.