Нина Александрова
Обсебването от здравословните препоръки, с които непрестанно сме заливани, е вредно за нас, за нашето тяло и за психиката ни. Без да е крайна, лъженаучна или подвеждаща, книгата „Спрете да се лишавате“ ни учи, че най-голямата вреда не са пържените картофи, десертите или пиенето с приятели, а вината, която изпитваме след тях. Или след като сме кривнали, дори мъничко от правия път, предначертан от диетолози и здравни консултанти. Автор е френският лекар проф. Давид Хаят, признат специалист по онкология в Европа, чиито книги са световни бестселъри.
Той опровергава здравните митове и разкрива истините зад тях. Коментира всички въпроси, които ни терзаят и за които чуваме противоречиви мнения. Но най-важното – той е лекарят, уловил опасната нова тенденция в обществото, която въпреки добрите си намерения, всъщност ни ограничава и потиска:
„Стигнали сме дотам, че изпитваме всеобщо чувство на вина, поради което никой не смее да си отхапе един милфьой или да си бодне пържен картоф, без да изпадне в паника. Това общество е издигнало страха във всемогъща догма. Най-дребното изразяване на желание или мъничко свобода в начина ни на живот веднага биват сочени с пръст. И още по-лошо – в социалните мрежи мнозина мислители и нови гурута ни натрапват проповедите си. Свързаните със здравето наставления са толкова настоятелни, че ние напълно сме изоставили критичния си дух. Можем само да се съгласим и да се подчиним на новия диктат – хигиенизма“.
Седемте малки гряха
Проф. Хаят определя седемте малки гряха, с които наистина вредим на себе си: заседналия живот, слънцето, алкохола и тютюнопушенето, лакомията, екраните и солта. Той коментира подробно истините и лъжите, които чуваме за тях, като дава напътствия за по-доброто съжителстване с пороците. На тях лекарят противопоставя пет скъпоценни ангели хранители: смехът, сънят, доброто функциониране на микробиота ни, емоциите и секса.
Най-сигурната защита
Най-сигурната защита според професора е да живеем по-добре със самите себе си. Той мотивира решението си да напише „Спрете да се лишавате“ като „израз на уважението, което ви дължа като лекар. Лекар, който ви приема такива, каквито сте, за да можете занапред да се грижите за здравето си, без да се лишавате. Не чакайте – доставете си удоволствие!“.
Ето още негови съвети:
Научете се отново да се наслаждавате на живота
Всички сме си казвали поне веднъж: „Не трябваше“. Веднага след като сме отстъпили, изпитваме вина. Не е нужно да сме гении, за да знаем, че когато човек яде много, а е с наднормено тегло, когато започне да пие след пиянска вечер или запали цигара с кафето, а вече кашля, се чувства виновен. Виновен по отношение на правилата за хигиена и здраве на свещеното морализаторстване на нашето време. Не ме карайте да казвам онова, което не искам. Напредъкът през последните 40 години значително подобри нашето ежедневие и здраве. Това, което имам предвид, е моралното осъждане на онова кое е добро или не за нашето здраве, от хора, които нямат нито компетентността, нито правото да го правят. В резултат на това се превръщаме в опитни мишки на какви ли не теории!
Вината – адска спирала
Вината, която по принцип бързо бива сподавена в отрицание, води след себе си две чувства, които са също толкова опасни: от една страна, угризение, а от друга – лоша представа за себе си.
Тъй като угризението се появява постоянно, то на свой ред поражда фрустрация. Това е страдание, което с обезценяването на собствения образ, както психиатрите добре обясняват, води до загуба на воля. То ни пречи да поемем в ръце собствения си живот. Накратко това е форма на умора, която тегли човека надолу, вместо да му помогне да изплува. В някои случаи води дори до саморазрушение – човек започва да яде и да пие още повече, защото се чувства неспособен. Превърнал се е в зрител на собствения си живот, вместо да бъде главно действащо лице в него.
Стресът да бъдеш съвършен
Вината произтича от постоянното търсене на съвършенство, което нашата модерна цивилизация ни налага като единствен валиден референт, като единствения възможен смисъл на живота. Този, който не е перфектен, често бива приеман за неудачник и слабак, човек, който е пропилял живота си, докато, както неуморно му го повтарят, е можел да се вземе в ръце, да оправи живота си и тялото си на модел. Да следва всички здравни съвети, определени за него – за вас, за мен, за всеки от нас, – сякаш това е единственият възможен път, по който да вървим.
Навлязохме в ера на глобализация на човешката идентичност. И което е още по-лошо – глобализация на здравната идентичност. Сякаш има само един приемлив начин, общовалиден модел, който трябва да се наложи на всеки без оглед на различието ни и факта, че за мнозина този модел не е желан. Това обсесивно търсене на „щастие“, „благополучие“, „здраве“ поражда постоянен и скрит стрес, чийто палач е вината.
Карат ни да преследваме все по-недостижими цели. В името на какви резултати? Кажете честно, смятате ли, че това напрежение ви помага да отслабнете, да спрете да пушите, да спортувате и т.н.? Научните изследвания показват, че в дългосрочен план не се постига нищо. Затова имайте смелостта да ги отхвърлите, вместо да позволите на стреса и фрустрацията да се настанят у вас и да окажат негативно влияние върху вашето здраве. Дайте крачка назад, излезте от този опасен кръг. Поемете управлението. Осмелете се да бъдете себе си, с вашите недостатъци, качества и малки злоупотреби. И никога не забравяйте – няма съвършен човек. Перфектният е просто манекен по витрините, който ни кара да консумираме повече. Когато се сравняваме с другите, когато уеднаквяваме човешкия модел, идентичността на всеки в крайна сметка изчезва.
Вашите комплекси не заслужават вниманието ви
Страховете и изискванията водят до промяна в начина, по който възприемаме действителността, което е доказано в проучванията на Credoc. Това изкривяване, което се вижда все повече в нашето общество, се дължи на всевъзможни послания, които ни заливат отвсякъде; на непълна и често противоречива информация; както и на хора, които споделят в социалните мрежи мнението си, което сякаш трябва задължително да е валидно за всички. Това деформиране на реалността е в основата на всички неразположения и комплекси, за които говорят болните по време на прегледи.
Всеки ден установявам тези вредни ефекти в кабинета си. Ако крушовидните гърди вече не са на мода, това означава ли, че вашите гърди не са хубави? Единствената алтернатива на този комплекс би бил да прибегнете до естетичната хирургия, така ли? Трябва ли да имате същите гърди като на известна актриса? Нужно ли всички гърди, които виждаме по плажовете, да си приличат? Напротив, можете да приемете гърдите си такива, каквито са, и да спрете да гледате на тях като на недостатъци, които намаляват женствеността ви. Абсолютната красота не съществува, както и абсолютното здраве. Разбира се, подобни примери има и при мъжете, без значение дали става въпрос за размера на пениса, или гъстотата на косата.
Не е важен идеалът, който се опитват да ни наложат. Според него различията са неприемливи, за което свидетелства и дискриминацията на затлъстелите хора на работното място, описана от Габриел Дедие. Тези различия са нашата идентичност, нашите козове! Не е важно на всяка цена да влезете в нормата, превърнала се в манна небесна за производителите, за да ви продадат даден продукт. Вие не влизате в определени рамки? Не сте съвършен? Толкова по-добре! Спрете да се опитвате да бъдете друг. Култивирайте това, което сте.
Ако вашата най-добра приятелка е станала вегетарианка, а вие продължавате да ядете месо, коя от двете ви греши? Трябва ли да се чувствате зле, дори виновни, защото вие консумирате месо, докато всеки говори за вегетарианство, флекситарианство или веганство? Без значение дали става дума за чаша вино, говежда пържола, или порция пържени картофи, ако това ви съблазнява и не злоупотребявате с него всеки ден, доставете си удоволствие и му се насладете, без да усещате на раменете си обвинителния поглед на обществото. Ще установите незабавен положителен ефект върху вашето здраве и благосъстояние.
Спрете да се безпокоите, или още по-лошо – да се раздирате от угризения, защото искате или защото сте изяли чиния пържени картофи. Тази порция няма да ви убие като силна отрова. В крайна сметка фрустрацията от въздържанието или вината, че сте го направили, ще ви измъчват и ще ви направят нещастни.
Другият проблем е, че правим всичко възможно да живеем по-дълго, да не остаряваме, да не се разболяваме, да отложим деня на нашата смърт и да премахнем страданието. Какво безразсъдно търсене в този изгубил разума си свят! Тласкат ни по път, който ни кара да изпитваме вина, обричаща ни на неуспех, а ние искаме да живеем сто години и да запазим младостта си! Как да се ориентираме сред това здравно и естетическо морализаторстване, сред противоречиви препоръки, когато повечето от нас не успяват да различат вярното от грешното?
Истина и противоположност
Чуваме какво ли не по даден въпрос, включително и противоположни разсъждения. Достатъчно е да си спомним кризата с ковид, за да се убедим в това. Толкова мнения, колкото и експерти. Трябва ли например наистина да избягваме захарта, за която навсякъде се говори, че подхранва раковите клетки? Само за рафинирана захар ли става въпрос? И ето, хоп! Имаме си нова вина! Нека заедно да разграничим вярното от грешното.
Повече за автора:
Проф. Давид Хаят е френски лекар, ръководител на онкологичното отделение на парижката болница „Питие-Салпетриер“ от 1990 г., професор в университета „Пиер и Мария Кюри“ и асоцииран професор в онкологичния център „М. Д. Андерсън“ в Хюстън, Тексас. Той организира Световната среща на върха към ЮНЕСКО по въпросите на раковите заболявания, инициира Парижката харта срещу рака и ръководи Френския национален институт по ракови болести от 2004 до 2006 г. Давид Хаят е кавалер на Почетния легион и командир на Ордена на Британската империя. Книгите му са световни бестселъри.
